Фредрик Браун
Модел на поведение

Да се отървем от вредителите.

Мис Мейси изсумтя.

— Защо всички толкова се тревожат? Ами че те нищо не ни правят, нали така?

Навсякъде по света цареше абсолютна паника. Навсякъде, освен в градината на мис Мейси. Тя равнодушно огледа исполинските фигури на нашествениците, високи цяла миля. Преди седмица космическият им кораб, дълъг сто мили, елегантно се беше приземил в Аризонската пустиня. Около хиляда фигури бяха излезли от кораба и сега обхождаха планетата.

Но, както мис Мейси съвсем точно беше отбелязала, те не бяха причинили никакви разрушения и не бяха наранили никого. Изглежда не бяха достатъчно плътни, за да имат въздействие върху хората. Ако някой от тях се случеше да стъпи върху човек или върху къща, наоколо за момент се спускаше мрак и човек не можеше да види нищо, докато съществото не си продължеше по пътя. Това беше всичко.

Всъщност, не бяха обърнали никакво внимание на хората и всички опити да се осъществи контакт с тях се бяха провалили. Също тъй безуспешни бяха атаките на военните, насочени към нашествениците. Ракетите, изстреляни по тях, просто се взривяваха вътре в телата им, без да им навредят. Дори водородната бомба, пусната върху едно от създанията, което прекосяваше пустинята, никак не го засегна.

Те изобщо не обръщаха внимание на човечеството.

— И това — каза мис Мейси на сестра си, също мис Мейси, понеже и двете не се бяха омъжвали, — е доказателство, че не ни мислят злото.

— Дано да си права, Аманда — отговори сестрата на мис Мейси. — Но виж ги какво правят сега.

Досега денят беше ясен и небето кристалносиньо. Видимостта беше достатъчно добра, та ясно да се различават раменете и главите на човекоподобните нашественици, извисяващи се на миля в небесата. Сега обаче мис Мейси проследи погледа на сестра си нагоре и забеляза, че се спуска мъгла. Всяка от двете фигури, които крачеха наоколо, държеше в ръцете си някакъв сандък, от който се вдигаха мътни облаци и бавно се спускаха към земята.

Мис Мейси отново изсумтя.

— Какво пък, пускат облаци. Може би те така се забавляват. Облаците не могат да ни наранят. Защо хората толкова се тревожат?

И тя продължи работата си.

— Аманда, това което пръскаш върху растенията, течен тор ли е? — попита сестра ѝ.

— Не — отвърна мис Мейси. — Това е инсектицид.