Чарлз Фрич
Полетът на Гийвър

Щом хапеш ръката, която те храни…

Имало едно време една страна, наречена Градът, където живеела една машина, наречена Гийвър.

Гийвър бил женен за жена, която всички наричали Съпругата на Гийвър. Гийвър живеел в покрайнините на Града, близо до ръба на света, но всеки ден отивал на работа с колата си и вършел нещо маловажно за човек, който бил известен като Началника на Гийвър.

Всяка вечер, когато се прибирал от работа, жена му казвала: „Добре дошъл у дома, Гийвър.“

От време на време на Гийвър му се струвало, че целият свят се върти около него и в тези моменти на изключителна суета, Гийвър бил убеден, че е избран от Сенчестия Бог да е различен от всички останали.

Веднъж, в отрязък от време, официално възприето като Един Следобед, Гийвър работел в гаража си върху своята ракета, когато чул звука. Нямало как да обърка този тропот, който разтърсвал целия Град. Сенчестият Бог! Гийвър набързо покрил ракетата си. Богът вероятно можел да види какво се случва в гаража му направо през покрива, но Гийвър се почувствал по-добре, след като предприел тази защитна мярка — особено след онова, което се случило по-рано между него и жена му…

Всичко започнало, когато Гийвър й споделил част от своите размисли.

— Светът — казал той на жена си, — е във формата на правоъгълник.

— Е, и? — свила рамене Съпругата на Гийвър.

— И аз искам да знам защо е така.

Жена му отново свила рамене. За нея било очевидно, че светът е във формата на правоъгълник, защото така е пожелал Сенчестият Бог. Тя била сигурна, че Гийвър е бунтар и затова не се съмнявала, че някой ден Сенчестият Бог щял да дойде и да прибере Гийвър, което щяло да реши проблема.

— Има толкова много неща, които бих искал да направя — продължил Гийвър, вперил замислен поглед през прозореца към пътя, където малки червени коли профучавали в двете посоки и към зеленината на високите дървета, които се простирали чак до ръба на Сивия хоризонт.

— Какво искаш да направиш? — попитала жена му.

— Искам да пиша поезия, но не съм сигурен какво точно е поезията — отвърнал той. — Освен това искам да танцувам и да пиша музика.

— Какво е музика?

— Не съм сигурен — признал си Гийвър. — Но знаеш ли какво искам най-много от всичко?

— Какво?

— Искам да открия какво има от другата страна на света.

Съпругата на Гийвър само примигнала, абсолютно шокирана.

— Най-добре бъди внимателен, Гийвър — успяла да каже накрая.

Гийвър довършил Сутрешното Кафе, проверил ключалката на гаража и заминал на работа. Яркочервената му кола била паркирана пред къщата. Гийвър седнал зад волана, подкарал колата по улицата, активирал вертикалния прът, който се закачал в релсата, минаваща точно по средата на магистралата и се отпуснал, за да поразмисли.

Чудел се защо са му чудни толкова много неща. Може би не бил настроен като всички други. Може би Сенчестият Бог бил настроил само него да Мисли и затова бил толкова любопитен за всичко. Всички други хора изглежда били доволни от Света и от Града. Всички, освен един познат на Гийвър, който си бил построил странно превозно средство с две големи перки, които завихряли въздуха. Всички в Града били наблюдавали как Приятелят на Гийвър се качил в превозното си средство, след като моторът му вече бил включен и перките се въртели. Всички го видели да се издига в небето, при което Гийвър бил толкова развълнуван, че едва дишал.

Тогава внезапно откъм небето се чул гръмовен звук и се появил Сенчестият Бог. Една гигантска ръка сграбчила леталния апарат, пръстите се сключили около него и го смачкали, а Гийвър захлупил лицето си с ръце и паднал на колене, ужасѐн.

Дълго време Гийвър опитвал да не мисли за приятеля си. Тогава, Един следобед, започнал да строи ракетата си.

Понякога, докато работел, Гийвър мислел за жена си. Независимо от своята невзрачност, тя щяла да му липсва. Може би дори щял да се върне за нея някой ден, след като откриел какво има от другата страна на света. А може би не. Гийвър не бил съвсем сигурен.

В периода от време, известен като Една вечер, Съпругата на Гийвър се обърнала към него по време на вечеря с думите:

— Довърши ли си вече глупавата ракета?

Гийвър се взрял в нея.

— Ти естествено разбираш, че аз няма да те взема с мен.

— Естествено — отвърнала жена му. Това явно не я притеснявало. — Кога смяташ да заминеш?

— Скоро — казал Гийвър.

Гийвър знаел, че не трябва да се бави. Ако и други научели за начинанието му, щели да се съберат, за да го гледат и Сенчестият Бог щял да разбере, че нещо се случва. Гийвър решил да замине същата нощ.

Сивото небе потъмняло и Гийвър се прозинал. Легнал си, а скоро го последвала и жена му. Когато се уверил, че е заспала, той станал, облякъл се и тихо отишъл в гаража.

Ракетата го очаквала — елегантна и блестяща. Гийвър й се полюбувал за момент, след това отворил покрива на гаража, който бил на панти, и се качил в ракетата. Вече бил пред контролното табло, когато чул някой да го вика.

Съпругата на Гийвър стояла отвън до ракетата.

— Довиждане, Гийвър — казал тя, без да изглежда нито щастлива, нито тъжна.

За момент Гийвър се поколебал. Усетил думи да се надигат към устните му и едва не я поканил да тръгне с него на това изумително пътуване. Но замълчал и не казал нищо.

Тъкмо тогава забелязал, че зад нея на тъмната морава се събира тълпа зяпачи. Гийвър разбрал, че трябва да действа бързо, преди Сенчестият Бог да го е усетил. Припряно той завъртял колелцата, натиснал бутоните и настроил контролните инструменти.

Някъде в далечината се чул гръмовният звук. Земята се разтресла, ракетата се залюляла на стойката си. Сенчестият Бог се задавал! Като се огледал паникьосан, Гийвър видял туловището му да надвисва в небето.

Бързо! Гийвър натиснал стартовия бутон.

Оранжев пламък изпълнил гаража. Ракетата се изстреляла нагоре и притиснала Гийвър в седалката му. През илюминатора Гийвър виждал смаляващите се хора под себе си.

И точно тогава Гийвър изкрещял — едно огромно лице се носело над него. Гигантско лице с гигантски очи, гигантски нос и уста. Една грамадна ръка се протегнала към него…

Трескаво Гийвър задърпал контролните лостове. Ракетата се отклонила от курса си директно към великанското лице. Сенчестият Бог отстъпил, но не достатъчно бързо. Гийвър видял как едно грамадно око се вдига нагоре тревожно и веднага след това ракетата се забила в огромното чело. Сенчестият Бог паднал назад с ужасен трясък.

За момент ракетата се задържала във въздуха, а след това и тя се строполила долу сред зяпачите, които били дошли да видят Полета на Гийвър.

Като се измъкнал от разбитата ракета, Гийвър видял жена си. Тя била ударена от една от отломките и едната й ръка липсвала. През отвора в рамото й се виждали зъбчати колелца, жици и стъклени тръбички.

— Добре дошъл у дома — казала тя, видимо объркана.

На следващата сутрин Гийвър не отишъл на работа. Колата му не се движела, пък и той нямал желание да работи. Чувствал се потиснат.

Кафето било кисело и жена му се оправдала с кухненската печка, която изглежда не работела като хората. Съпругата ни Гийвър също не функционирала особено добре. Изглежда била изтощена.

Гийвър погледнал през прозореца и видял, че колите отвън едва се движат. Тревата на моравата била повехнала през нощта.

— Никак не ми харесва как изглеждат нещата — казал Гийвър, но жена му не отговорила. Тя стояла замръзнала на място, втренчена в една точка.

Гийвър излязъл навън. Улицата била пълна с хора, които се движели много бавно или въобще не се движели. Повечето коли също били спрели. Близо до Гийвър един възрастен човек паднал на земята и се счупил на две при удара.

Гийвър отишъл в Парка, където всички зелени дървета били почернели. Той седнала на една пейка и се замислил, колко хубаво би било, ако можел да напише само няколко стиха или да изтанцува един танц. Но не знаел как, пък и изведнъж се усетил страшно изморен.

Тогава се почувствал изключително тъжен, като се сетил, как убил Сенчестия Бог.

Малко след това Гийвър вече не можел да мисли за нищо.