Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lycanthrope, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)
Допълнителна корекция
moosehead (2016-2017)

Оформление на корицата: gogo_mir, 2017 г.

За корицата е използвана оригиналната корица от изданието от 1992 г.


Просто убиец!

— Казвам ти, Норм, наистина съществуват върколаци!

— Ти си се побъркал, Ед. Пък даже и да беше вярно, как ще го докажеш?

Пак бяхме подкарали старата песен. Любимата тема на Ед — ликантропията, древното поверие, че човек може да се превърне в животно. Според Ед, типът животно зависел от произхода и културното наследство на всеки човек.

— Много хора вярват във вещици и върколаци, все повече всеки ден, ако може да се вярва на специализираните издания. Тъкмо онзи ден чух за една книга, от която можеш да научиш всякакви неща — как да призовеш демони или да изпълниш магически заклинания. Била изключително подробна и дори обяснявала всяка една стъпка от процеса.

— Ти вярваш на всичко, което четеш в тия твои побъркани списания, Ед. Ако имахме копие от книгата, щях да изпълня което искаш заклинание, само за да ти докажа, че не струва пет пари.

— Запомни си думите! В рецензията на книгата в Плейбой пишеше, че точно в момента я преиздават в Англия и имаше адрес, на който може да се поръча. Струва двадесет и пет долара, което е чудесна инвестиция за мен, защото, ако се окаже, че заклинанията работят, ти ще платиш книгата!

— Става! Ти намери адреса, аз ще подготвя поръчката.

Писмото, съдържащо поръчка за едно копие от „Вещерството в Централна Европа“ на Ван дер Камп, замина на следващия ден. Ед и аз прекарахме следващите няколко седмици в университетската библиотека, като изчетохме всичко, което намерихме за некромантията и разни подобни неща. Дори убедихме библиотекарката да ни позволи да прегледаме някои томове, до които имаха достъп само акредитирани изследователи. Книгите бяха стари и прашни, някои от тях написани на староанглийски, но колкото и да бяха интересни, никак не бяха от полза за двама абсолютно начинаещи.

Най-накрая книгата пристигна. Беше всичко, на което се бяхме надявали и още как. Пълно бяха описани формули, ритуали и заклинания; бяха посочени най-подходящите моменти за събиране и обработване на съставките; най-важните, с точност до минутата, фази на луната, за постигане на най-добър резултат. За да се получат заклинанията, трябваше да спазваме указанията до най-малката подробност, което ни отне известно време, но накрая бяхме готови. Необходимите материали бяха осигурени, а ние репетирахме ритуалите и заклинанията, докато ги научим наизуст.

— Ед, абсолютно ли си сигурен, че искаш да го направим? Кой знае в какво ще се превърнеш, ако магията проработи. — Бях почнал сериозно да се притеснявам. Някак усещах, че заклинанията не са само празни приказки.

— Естествено, че искам! Не съм вложил толкова пари и усилия, за да се откажа в последния момент. Само си помисли — може да се превърна в лъв или в тигър, или в орел. Но каквато и форма да приема, винаги ще мога да изпълня жестовете, които ще ми върнат човешкия облик.

— Добре де, но какво ще стане, ако не успееш? — опитах да го разубедя аз. — Не забравяй, че тези заклинания са създадени в далечното минало, когато хората са живеели по-близо до природата и целта им е била да превърнат човек в най-опасната и разрушителна сила на онова време. В Европа и Англия хората опитвали да се превърнат във вълци и прилепи-кръвопийци, а в Скандинавия — в мечки. В Малайския полуостров и Индия опитвали да приемат формата на тигри и змии, а в Африка — хиени, биволи и леопарди. Всяко едно от тези създания е било най-опустошителният хищник в дадения регион, който отнемал най-много от живота на обикновените хора. В наши дни ние имаме съвсем други страхове и страдаме от съвсем други напасти.

— И така да е, след милиони години еволюция, онези стари страхове от всякакви опасни животни са вложени дълбоко в човешкото подсъзнание. И ние се страхуваме от същите неща, от които са се бояли предците ни — аз лично бих умрял от страх при вида на мечка или вълк, макар никога да съм ги виждал на живо.

Беше студена, ветровита нощ. Противно подпухнала, луната просветваше на пресекулки през отвори в парцаливите облаци. Ние очертахме преплетени пентаграми в пръстта на пресен гроб, запалихме преносимата горелка и започнахме да приготвяме нечестивата отвара, описана в книгата.

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш?

— За последен път, ДА!

Ние припряно изрецитирахме заклинанието, Ед вдигна съда с отвратително вонящата течност и я изпи наведнъж. Последва светкавица, трясък и облак плътен дим.

 

 

Когато хората се възхищават на новата ми спортна кола, аз им казвам, че е европейска, изработена по поръчка… Само не знам откъде ще й търся резервни части?

Край