Робърт Хауърд
Червени пирони (1)

В продължение на около две години като капитан на „Уостръл“, Конан продължава успешната си кариера на разбойник. Обаче другите пирати от Зингария, които завиждат на чужденеца сред тях, най-накрая успяват да го свалят на брега край Шем. Конан бяга във вътрешността и там чува, че по границите на Стигия започва война. Той се присъединява към Свободните другари — банда кондотиери^[1] под командата на някой си Зарало. Вместо да се награби с богата плячка обаче, той трябва да изпълнява скучната работа на поста Сукмет — на границата с черните царства. Виното е кисело, плячката — нищожна, а и черните жени скоро омръзват на Конан. Но идва краят на скуката: в Сукмет се появява Валерия от Червеното братство. Там се подвизават жени пирати, които той познава още от островите Барача. След енергични действия Валерия успява да отблъсне един стигийски офицер, а Конан тръгва с нея на юг, в земите на черните.