Марко Ганчев
За шапките и за морето

Мето е храбър обесник.

Тру-ту-ту. Дан-дан-дан.

Сложи си шапка от вестник,

даде си чин капитан.

 

Втурна се Мето в морето.

Труту-ту. Раз-два-три.

Да, но морето пред Мето

никак не се покори.

 

И капитанската капа

плесна в крайбрежната пяна.

Цялата там се разкапа,

само на капа ми стана.

 

После затича се Мето

със адмиралска фуражка.

Да, но морето проклето

също и нея излашка.

 

Сложи си шарена кърпа

Мето и стана пират.

Бризът назад я издърпа,

гони я Мето назад.

 

Видиш ли, Мето, морето

хорските шапки мете!

Иска за шапка небето!

Другите — малки са те!