Марко Ганчев
Наказаният плъх

В трюма, дето влага лъха,

цял живот прекара плъха.

Питате какво е трюм?

Трюм е нещо като ЦУМ —

там е пълно с платове,

кашкавал и плодове,

то е корабно мазе,

има що да се гризе.

Плъха сиренето гриза,

не прости и на ориза,

от суджука и салама

лапаше като за двама.

С тая своя лакомия,

лакомия непозната,

чак на кораба стената

той загриза и проби я.

От отвора забълбука

водна струя по суджука,

по ориза, по салама,

сухо място нийде няма.

Към отвора тича плъха,

през отвора той се пъха,

пръв напуска парахода —

нека вътре мре народа.

Нека, нека, нека, нека!

Ама силен е човека.

С кофи, с тенджери, с маркучи

и с каквото им се случи,

спуснаха се хора сума,

отводниха бързо трюма

и запушиха фонтана

с яка кръпка от стомана.

Обикаля вънка плъха,

иска пак да се напъха.

Но гризе ли се стомана?

Най-подире какво стана?

Досетете се самички. Ха де.

Морска котка го изяде…