Марко Ганчев
Неблагодарният пън

Щом тежък сняг гората

с дебел кожух покри,

затичаха децата

сред преспите в игри.

 

Отърсиха товара,

затрупал малък бор.

Върхара си изкара

дръвчето на простор.

 

Разкърши свити вейки,

нагоре ги простря:

— Спасители, здравейте,

безкрай благодаря!

 

След туй една елхица

дружината спаси.

Със клон като с ръчица

тя махна им: — Мерси!

 

Дръвчета многобройни

се кланяха отвред

на тия смели войни,

спасили ги от гнет.

 

Но групата им славна,

не щеш ли, пън откри.

Единствен той не шавна

да им благодари.