Марко Ганчев
Съби за гъби

Веднъж отиде Съби

в горичката за гъби.

Насам-натам се щурка

и спря се пред печурка.

Облечена във бяло

и чисто наметало,

тя кимаше му сякаш:

— Бери ме, без да чакаш!

И Съби се наведе,

но в тоя миг отпреде

съгледа друга — шарена,

изписана, докарана:

с оранжева барета,

палтенце на карета,

поличката червена

на гънки разкроена,

зелените чорапки

с големи сини капки.

Хареса му се тая,

главата му замая.

На беличката Съби

със присмех се озъби:

— Каква си гъба проста,

такива има доста.

И той с обувка стъпка

оная скромна гъбка,

към пъстрата се впусна:

— Това е гъба вкусна.

И бързо я изхруска

за сутрешна закуска.

Но цялата гора

пред него заигра.

И той се улови

да тропа, но, уви —

препъна се о пън,

потъна в тежък сън.

Когато се събуди,

безкрайно се учуди:

гора край него няма,

а той е по пижама

под болнично одеяло.

Над него лелка в бяло —

същинска бяла гъба —

се смее белозъба:

— Отново здрав си, Съби,

но ходиш ли за гъби,

да знаеш, че ония

със много шаренѝя

са най-отровни, най̀.

Това е, братко. Край.