Марко Ганчев
Замислената патка

„Глупав като патка“ —

казват и е вярно.

Само че и патка

случва се да мисли,

колкото и тая

случка да е рядка.

 

Имахме на село

патка като патка —

глупава бе доста.

Може да се каже,

че от всички в къщи

бе почти най-проста.

 

Даже се остави

Лиса да я хване

с тоя мозък пачи.

Шаро, който скочи,

та подгони Лиса,

я спаси обаче.

 

От уста лисичи

патката си тръгна:

пата-кюта-пата!

Кретайки наляво,

кретайки надясно,

върна се, горката.

 

Шмугна се под бъза.

Ни опашка вири,

нито рови с човка.

Трети ден под бъза

все лежи и мисли.

 

Стана философка…