Марко Ганчев
Зарко на пазар

На пазар отива Зарко,

през навалица се муши.

„Претеглете ми, другарко,

тиква, ябълки и круши.“

 

Круши, ябълки — отдоле.

Тиквата — над тях отгоре.

Оле, мила мамо, оле —

мрежата ще се разпори.

 

Всичко тиквата ще смаже.

Няма никаква надежда.

Зарко своите багажи

из основи пренарежда.

 

Слага тиквата отдоле.

Ябълките върху нея.

„Оле, мила мамо, оле —

крушите ще разпилея.“

 

Всичко тиквата избута

изотдолу нанагоре.

Почва Зарко, ура-тута,

пренарежда, що да стори.

 

Сложи я встрани, обаче

мрежата се изтърбуши,

изтърбуши, изтумбачи —

падат ябълки и круши.

 

Охка Зарко: „Леле, боже,

де да сложа тая тиква?

Дето тиква да се сложи,

тиква другите изтиква…“.