Марко Ганчев
Песен за телефонните автомати

Отде пари да вземем, знаем.

От телефонен автомат.

Стотинки давахме му в заем,

ще си ги искаме назад.

Той заслужава да си груб —

с юмрук тупни го, туп

и с длан тупни го, туп!

 

При туй все даваше „заето“

или се чуваше едва-едва.

Сега тупни го, при което

ще си припомни той това,

че заслужава да си груб.

С юмрук тупни го, туп,

и с длан тупни го, туп!

 

От ударите поохлузен,

защото ял е доста бой,

удариш ли го, като гузен

стотинките ти връща той.

 

В едно внимавайте, другари,

защото все пак — шарен свят —

човек се случва да удари

и неповреден автомат.

 

Едва ли ще му е приятно —

за труд стотинки взел е той,

а си ги искаме обратно,

и то не как да е, а с бой.

Тук май не бива да си груб.

Веднъж му стига само: туп…