Марко Ганчев
На горската пресечка

Бавно Баба Костенурка

през гората затопурка

ще върви на водопой.

Но на първата пресечка,

както креташе полечка,

някой се развика: — Стой!

Там Щуреца всички спира,

пътя им да регулира:

ти наляво, ти надясно,

та да бъде безопасно.

— Бабо, ти в коя посока?

— Тук наляво, към потока.

— Тук наляво? Браво, браво!

Как се иска път наляво?

Що не даваш ляв мигач?

— Ей че си подигравач.

Де си виждал ти обаче

костенурка със мигачи?

— Хич това не ме засяга,

връщай се назад веднага.

Няма да те пусна, значи,

да завиваш без мигачи.

Я за малко представи си:

тъкмо на завоя ти си,

а зад тебе бързо тича

Заю Баю да пресича.

Бух по твоята хралупа.

Катастрофа. Тупа-лупа.

Двама ставате на супа.

А пък мигаш ли с мигача,

ще се спре зад теб бегача,

ще почака и тогава

безопасно ще минава.

— Май че прав си — рече бабата.

Ще оправим тая работа.

Две светулки хвана в бурена.

Първата от тях бе турена

на корубата отляво,

а пък другата отдясно.

Щурчо рече: — Браво, браво,

ей така е безопасно.

На ти вече път наляво,

на ти вече път надясно.

Мисля, всичко стана ясно…