Марко Ганчев
Песен за трамвая

Трамваят е добро возило,

ако трамвайният водач

ме пусне, гледайки ме мило,

отпред да съм му помагач.

Ако водачът на колата

се случи още по-добър,

надвиквам с песен колелата:

— Лумбур-лумбур, дангър-мангър.

 

Отдръпват се по булеварда

пред мене хора и коли

и аз отгоре викам: — Варда!

Като пресичах булеварда,

ме притеснявахте, нали?

Е, нека да ви заболи!

 

А още по-добре е зиме,

ако водачът е добър

и аз му кажа: — Повози ме

през преспите, дангър-мангър!

Трамваят е шейна тогава,

която без насрещен студ

по булеварда профучава,

дангър-мангър, пардон: фют-фют!

 

Отдръпват се по булеварда

пред мене хора и коли

и аз отгоре викам: — Варда!

Не давахте по булеварда

да се пързаляме, нали?

Е, нека да ви заболи!

 

От тая песен за трамвая

и за трамвайния шофьор

какво излиза най-накрая?

Едно излиза, няма спор!

Най-важното е на трамвая

водачът му да е добър.

А пък трамвая? Той все тая —

да вози там: дангър-мангър…