Марко Ганчев
Слънчоглед и банда

Панчо с длан стъклото бърше,

Панчо вика с глас висок:

— Спри колата, щом се свърши

слънчогледовият блок.

 

Искам там да видя, тате,

кой командва слънчогледа

тъй, че даже да се клати,

все към слънцето да гледа.

 

Ей това е то команда —

цяла нива като жива.

А в квартала мойта банда

много-много я не бива.

 

Тоя гълъбите зяпа,

оня сандвича си вади.

Не е банда, ами ряпа,

дето дядо белобради…

 

— Панчо, слънчогледът няма

ни водач, ни командир,

но си има цел голяма:

следва слънцето безспир.

 

А пък ти на твойта банда

цел такава май не даде,

та дори и без команда

да върви към нея. Ха де!

 

— Мен да следват — офицера

най-разумен и най-смел, —

мога ли да им намеря

по-добра от тая цел.

 

Панчо блъска си главата

над задачата коварна.

Доста тихо бе в колата.

Лесно стигнахме до Варна.