Марко Ганчев
Балада за невидимото чудовище

Слушай, има някъде чудовище

с пипала грамадни и туловище.

 

Без да знаем где му е палата,

все усещаме му пипалата…

 

Е, не ти се вярва твърде, зная.

Казваш: „Детска приказка е тая.

 

Как триглава ламя, шестоглава,

спряла извора, вода не дава.

 

Ала с меча си юнак юначен

я съсякъл по безспорен начин.

 

Нито лами по земята бродят,

нито пък е спрял водопроводът!“

 

Да, водата стига ни, и хлябът.

Гозби, дрехи — колкото ни трябват.

 

Ала случва се да не достига

добра дума или добра книга,

 

малко бодрост — да запееш песен

и светът да ти е интересен.

 

Не е всичко както ни се иска.

Значи, че чудовище потиска

 

извора на радости под иго.

Съществува, казвам ти. Търси го!