Читателски коментари (за „Фондация и Земя “ от Айзък Азимов)

За цялата поредица бих се изразил със следната метафора — авторът започва да гради и да и извайва една прекрасна скулптура лека-полека , на места тромаво(разбираемо е все пак автора изгражда една вселена на 20 000 години разстояние от нашата) и почти да я завърши (към края на Острието на Фондацията ) посяга към един чук и с „Фондация и Земя“ замахва прави скулптурата на сплескана мекица глина и ти подава завършеното произведение , лично за мен поредицата ще си остане недовършена поради липса на авторско вдъхновение