Марко Ганчев
Между тигъра и лъва

Гледай тигъра как постоянно снове и се мята

покрай железните пръти на поразия:

ако случайно настъпи моментът на свободата,

дебне да не го изпусне, горкия!

 

А лъвът, напротив — през цялото време дреме

и ако понякога отвори око или две,

то е само колкото на присмех да вземе

съседа си, че така непрестанно снове.

 

Присмехулно намига му: Ей, глупав тигър,

тая работа само ще те омаломо̀щи —

някакъв миг да очакваш напразно, мигар

тоя миг не сме го изпуснали в джунглата още?

 

Обаче все така снове тигърът окошарен,

като отърква дневно по хиляди пъти

гърба си, от ивици жълти нашарен

и от сенките на железните пръти.

 

Гледам тигъра и си мисля, таквозина,

че трудът му напразно съвсем не отива:

така той излъсква металните пръти с козина,

та поне клетката му не е ръждива…