Марко Ганчев
Коте и книжка

Едно малко коте,

както си мъркаше като по ноти

и мечтаеше да си хрусне мишка,

се загледа в разтворена книжка.

— Я, как са ме нарисували тука —

котето ядосано замяука. —

Че такива ли са

мойте мустаци,

тънки като мустаци на раци?

Аз имам мустаци

като на големи юнаци!

Че такава ли е

мойта опашка?

Мойта опашка

е като сабя юнашка!

Мяу, че лошава книга.

Хич окото ми и не мига —

ще я ритна веднага в камината,

да й стане на пепел картината.

С нокът по нея задращи

и — бух — върху дървата пламтящи.

Да, но в камината куха

един вятър като задуха:

уха, уха, уха —

незапалена, пустата книга

през комина се заиздига.

И картинките с котешките мустаци

разлетяха се по храсталаци

под присмехулните очета

на всички врабчета.

Закачиха се по дърветата

котешките опашки —

да ги целят момчетата

с прашки.

Вятърът, продължавайки да си шета,

надуха ги даже из разни мазета.

И ето

че котенцето, което

искаше да гори

книжките,

стана за смях дори

на мишките…