Марко Ганчев
Зайовата свирка

Ежко и Зайо в една гора

му дръпнали голяма игра.

Тук ръченица играли,

там хали-гали…

Свирил заекът, играл ежът

и не могли да забележат

точно на коя спирка

Зайо изгубил своята свирка.

— Зайо Байо, сигурно ти е тежко —

утешавал го Ежко Бежко. —

Аз ще се върна по нашата диря

свирката да подиря.

Под всяко листенце

поглед ще вперя

и може да я намеря.

— Приятелю, да не си луд

да си правиш тоя труд —

подхванал Зайо

с успокоителен тон. —

Свирката беше

от неулучил патрон

на ловеца, който често ме гони.

Гората е пълна с такива патрони.

На всеки склон — празен патрон.

Под всеки клон — празен патрон.

Има да си свиря

през целия ловен сезон…