Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Кольо козунак си купи

и на гълъбите го начупи.

Кацнали на близка стряха,

те веднага долетяха.

Всеки му изпраща ласка —

със крила му ръкопляска,

сякаш иска да рече:

— Кольо е добро момче.

Закълваха козунака,

но тогава от клонака

ято врабешко закряка,

спусна се и без да чака,

трака-лака, трака-лака,

в миг открадна козунака

и го вдигна на клонака.

Гълъбчетата, горките,

ходят гладни, а крадците,

горе в клоните прикрити,

чуруликат гласовити.

Мъмри гълъбите Кольо:

— Ей, защо стоите долу?

От врабци ли ще се плашите!

Я да напердашите апашите!

Гълъбите, птици с воля,

кимат, сякаш викат: — Моля,

хайде де, и таз добра, 

ний сме птици на мира,

как така ще водим бой?

Кольо, я се успокой!

Ако малко се почака,

пак ще падне козунака.

И наистина в клонака

ятото крадци заграка

чий да бъде козунака.

Скараха се, трака-лака.

На парчета козунака

се изсипа от клонака.

Гукат гълъбите сити,

а крадците, горе сбити,

себе си кълват самите…

Край