Марко Ганчев
Песен към глухар

Защо, глухарю, викаш чак до бога

и късаш петльовския си гласец?

И тупаш се в гърди до изнемога,

че си най-важна птица и певец?

 

Млъкни! Не се така самопрославяй,

глухарю, а на скромно клонче стой.

Ами че славеят, макар и славей,

съвсем не е певец единствен той.

 

А над полето пее чучулига,

от боровите вейки пее дрозд,

на орех каца пееща авлига

и кос — върху череша или грозд.

 

Цвърти над индианските колиби,

макар че чува се едва-едва,

дори микроскопичното колибри.

Глухарю, неслучайно е това.

 

Да има птици всякакви из нея

природата е наредила… Тюх,

изгубих сума време да ти пея,

макар да знам отлично, че си глух.