Марко Ганчев
Тина инатина

Съседското момиченце Тина

ужким не е вече в детска градина,

а в първи клас или втори,

но грешно пише думата цепнатѝна

и на това отгоре спори.

Казвам й: — Тина,

пише се цепнатина,

а не ципнатина.

Че като зина оная ми Тина,

че като писна.

Не си признава грешката правописна:

ципнатина, та ципнатина!

— Че то — вика — не е сложно дип.

Ципнатина, защото

се закопчава със цип.

Ето на̀, моята блуза

през тая ципнатина ще я изхлузя,

щом разкопчея ципа —

вика Тина и тропа, и рипа.

Ципнатина, та ципнатина!

Ох, да имах цип с халка и пластина,

да затворя устата й като ципнатина,

пардон, като цепнатина

на тая Тина,

дето е такава инатина!