Марко Ганчев
Засмяната чанта

Инак сериозна е другарка

чантата, ако е пълна с мярка.

Тъпчем ли я с книга подир книга,

присмехулно с копче ни намига:

Стига ми опъвахте каиша —

вика — само да чета и пиша,

малко искам и да поиграя.

Да, но ние тъпчем я до края.

Чантата от смях издува бузи,

тръшка се от смях и се тътрузи,

хващайки се вече за стомаха.

Не е важно — вика — ха-ха, ха-ха,

ха-ха, чантите с какви са плънки,

а какви са мозъчните гънки.

 

Смях такъв накрая я обзема,

че си пръсва чак от смях корема.