Марко Ганчев
Живият термометър

Когато ми се случи да се разболея,

не ще е нужно термометър да ми турят,

защото вече проверих една идея

да меря градусите с по-особен уред.

 

Ако край мен се застояват тате с мама,

не значи, че животът ми виси на косъм,

обаче значи също, че и грешка няма:

температурата е тридесет и осем.

 

Към тридесет и девет идват братовчеди

на болния да донесат цветя и радост,

последвани от състрадателни съседи —

по двама, общо взето, падат се на градус.

 

Така че стане ли ми още по-горещо,

разбирам, че живакът се е вдигнал доста

нагоре нейде към четиресет и нещо,

щом има в стаята ми близо двайсет госта.

 

След туй отново всички много са заети

и никой вече не надниква в мойта стая.

То значи тридесет и шест и пет десети.

Съвсем нормално, значи. Ставам да играя…