Марко Ганчев
Звънецът не работи, чукайте

По-право, звънецът у нас рабо̀ти,

даже звъни по ноти:

бим-бам-бам.

Обаче съвет ще ви дам:

не звънете, а чукайте по-добре.

А защо?

Ей сега ще се разбере.

 

Старият ни звънец не беше певец,

а звънеше нормално: зър-р-р.

И макар че беше добър звънец,

всъщност не беше добър.

Защото и телефонът правеше зър-р-р.

Зър-р-р — звъни телефонът.

Тичаш към него, сякаш те гонят.

Дигаш слушалката — празен сигнал.

Значи някой на входа звънял.

А додето изтичаш до входа,

отишъл си вече народа.

 

И обратно — при следния звън

тичаш на стълбите вън.

А на стълбите кой? Никой.

Иди, че от яд не викай.

Телефонът бил иззвънял.

Тичаш, но сварваш празен сигнал.

И купихме тоя звънец, дето работи

по ноти:

бим-бам-бим.

Рекохме си, ще се орахатим.

Но рано било да се радваме, рано:

съседите ни имат пиано

и щом засвирят бим-бам-бим,

ние към вратата търчим.

А на вратата кой? Никой.

Иди, че от яд не викай.

 

И обратно — звънчето си дрънка,

ама даже да дрънка и час,

никой от нас

не излиза навънка,

седи си и слуша си възхитен —

вика: Съседите свирят Шопен.

 

Та, като идвате у нас на гости,

ако искате вратата да ви се отлости

и изобщо да не ви сполетява

и вас беда такава,

какво да направите, какво?

Казах ви го в началото:

чукайте на дърво!