Марко Ганчев
Владо, дядо и телевизорът

Телевизор гледа Владо

и разпитва всеки ден:

— Тия от екрана, дядо,

могат ли да видят мен?

 

Владо пъчи се напето,

Владо кърши се в поклон,

след секунда канапето

той възсяда като кон.

 

— Не, не виждат, мойто внуче —

учи дядо своя внук,

но не иска да научи

нищо внучето напук.

 

То е вече на земята,

стъпва дебнешком назад

като котка и се мята

върху дядовия врат.

 

— Не, не е така бе, дядо,

дядо, ти си неразбран:

от екрана виждат Владо,

щом той вижда тоз екран.

 

— Ако виждаха ни, чадо,

биха спрели, разбери,

да погледат тебе, Владо,

с веселите ти игри…