Марко Ганчев
Моркомания

И тъй от Панчо викахме аман,

а още станал той и моркоман.

 

Откача моментално от гърба

на майка си пазарската торба,

 

бонбони маха, мести шоколади

и рови морковите да извади.

 

На връзка, още мита-недомита,

почти с листата всичките омита.

 

Веднъж му давам даже мандарина.

С лопата мандарините не рина,

 

а чакам сума време на опашка,

пък той със непризнателност хлапашка

 

на всичкото отгоре ми се цупи:

— Защо бе, тате, моркови не купи?

 

Е, не изтраях. Викам: — Ще те перна!

Туй къща ли е, или зайцеферма?

 

Каква е тая тайна ми признай, че…

Призна си, разтреперан като зайче:

 

— Да слушам искам аз като добрите.

Да слушам, ама малки ми ушите!

 

Да станат те като на заек длъжки,

нагъвам морковите без задръжки…