Марко Ганчев
Днес и утре

— Кога ще ми оздравее

удареното кутре?

— Утре.

Кога ще ми купиш книга?

— Казах ти, утре. Стига!

— Ами оная свирка от детмаг?

— Утре имаш и свирка, и влак.

Каквото по лунапаркове и магазини

се намира и даже не се намира,

обещавам ти го за утре, сине,

днес остави ме на мира.

 

На другия ден рано

Панчо се вдига припряно,

сякаш го мушат с игли:

— Вече е утре, нали?

— Я под юргана си влез!

Как ще е утре, сега е днес!

— Ами кога е утре тогава?

— Колко пъти човек да ти обяснява?

Днеска е ден, довечера ще се стъ̀мни,

а утре е утре, когато се съмне.

 

На третия ден още по-рано

Панчо се вдига припряно,

сякаш го мушат с игли:

— Сега вече е утре, нали?

— Я под юргана си влез!

Сега не е утре, сега е днес.

 

Панчо премига, премига,

па като писна: — Стига!

Никакво утре!

Всичко ми дайте днес.

Вече към утрешния ден

не изпитвам интерес.

 

И май че е право това дете:

ами че то утре

ще порасте…