Марко Ганчев
Нечупливите играчки

Кажи ми, виновен ли съм, не съм ли,

та всеки в къщи ме мъмри,

та всеки във къщи

се мръщи,

че съм чупел каквото ми купят.

Не разбират, затуй се цупят:

играчките никога не се чупят,

а във нова играчка

превръща се всяка.

Ето например комина на влака

го изтръгвам и става бинокъл.

(Дядо, стига за туй си ме хокал!)

А от фаровете на същия влак

ето на, трак-трак,

додето погледнеш, току-виж, съм сглобил

светофари и автомобил.

Ей така локомотива

с твойто шалче се покрива,

мигом става мечка сива.

Колелата — в колесници,

буталата — във войници,

а вагоните — в бонбони,

релсите пък в стълба,

дето стига чак над канапето.

Всичко в нещо се превръща,

а не е една и съща

скучна скука — само влак.

Разглобявам, няма как.

Трака-трак, трака-трак.

И да ги питаш наште какво ще

продължават да ми се цупят:

ами че иначе толкова още

играчки трябваше да ми купят.