Марко Ганчев
Трапезна песен

Добре, че сте оставили бележка

с какво и как да се наям.

И не че е задача тежка,

зер и без вашата бележка

хладилникът къде е, знам.

Добре е туй, че върху нея,

върху бележката ви де,

аз пиша песничка и в нея

на вас, родителите, пея

какво е сам да се яде.

 

Човек самин да дъвче мръвка,

дори и мръвка от фазан,

е все едно да дъвче дъвка,

и то във нейната калъфка

от найлон или целофан.

Засяда пустият му залък,

не го прокарва и боза.

За да накваси тоя залък,

човек, особено по-малък,

отронва някоя сълза.

 

А друго е, когато тракат

лъжиците в семеен кръг,

и на тигана похлупакът,

и се облизва котаракът,

а мама му се кара: „Млък!“.

И къщата от смях се къса,

зер таткото е духовит.

Тюх, има още, но се скъса

бележката ви, че е къса.

Е, край. Приятен апетит…