Богдан Богданов
От Омир до Еврипид (8)

Заключение

Първото издание на тази книга (ДИ „Народна просвета“, 1971) не се отличава съществено от настоящото второ издание. В есетата за поемите на Омир и за трагедиите на Есхил, Софокъл и Еврипид премахнах само тежките чуждици, белег на младежка маниерност, и съкратих някои подробности. В бележките и библиографията отстраних недостъпната чужда научна литература и оставих само онова, което може да се намери. Няма как покрай излишното да не е пострадало и нещо полезно.

Днес едва ли бих писал така за анализираните произведения, нито бих използувал толкова разноречив материал, за да се аргументирам. Точно това е доброто в миналия почерк — известна непоследователност, идваща от уважението към направеното от други автори и налагаща един вид сферична представа за разглежданите творби. Днес се изразявам по-пряко и по-умозрително, отколкото преди 22 години и затова не съм в състояние да напиша текст като този за „Медея“ на Еврипид. Няма как преодоляното и отминатото да не са в някакво отношение по-добри от новопостигнатото.

По-голяма е намесата в стария увод „Общи проблеми на старогръцката литература“. В настоящото издание този текст е разделен на предговор за особеностите на литературния анализ и на глава за общите проблеми на древната елинска литература. От стария увод отстраних по-грубите вече изживени социологически тълкувания, както и някои обобщения, заети от съветския естетик А. Ф. Лосев, под чието силно влияние бях преди години. Добавих съвсем малко, за да не бъдат тогавашните ми разбирания за литературата в разрез със сегашните. И все пак не промених основно своите стари постановки — защото продължават да са подходящи за практиката на преподаването на литературата, защото отговарят на главите за Омир и трагиците и защото сегашните ми възгледи по общите въпроси на литературата и за особеностите на старогръцката литература са изложени в моята последна книга (Старогръцката литература. Просвета, 1992).

„От Омир до Еврипид“ е посветена на старогръцката поезия, а „Старогръцката литература“ на старогръцката проза. Но младежкото ми желание да напиша история на старогръцката литература няма да се осъществи с простото съединяване на двата текста. Не само защото в „От Омир до Еврипид“ липсва глава за лириката. Тя може да се добави, както е възможно да се използува и изложението на моята книга „Литературата на елинизма“ (Наука и изкуство, 1979). Въпросът е, че поначало гледната точка на всички тези изложения е ориентирана към обща характеристика на целостта на литературата. Едва след това се очаква и се прави опит да се влезе в конкретността на някаква история.

В това отношение и в старата книжка от 1971 г. съм вече този, който съм днес — от принципен интерес към литературната история постоянно се питам какво представлява тя и дали изобщо е възможна. Единственото, което знам със сигурност, е, че не може да бъде написана на неутрален научен език. И ако изобщо съм в състояние да видя нещо добро в „От Омир до Еврипид“, то е именно това — липсата на научна сухота и наличието на минимална реторика, необходима за разказа на литературната история. Това беше вътрешното основание да се съглася да бъде преиздадена тази книга.