Джули Ан Уокър
Любов на колела (16)

Глава 15

О, Боже! Дали не направих огромна грешка? — запита се Беки и през тялото й премина гореща вълна.

Тя беше толкова сигурна, когато се събуди от някакъв шум пред вратата си. Сигурна, че Франк най-накрая е преодолял задръжките си спрямо нея. А когато отвори вратата и го видя да стои на прага й, беше сто процента убедена в това.

Но вместо да я сграбчи, да я бутне обратно в спалнята и да я тръшне на леглото, той просто стоеше там и едва си поемаше въздух. Вместо да плени устата й с възпламеняваща целувка, той държеше колана на дънките си като някакъв вид спасително въже.

Хайде, Франк! Направи тази крачка!

Но секундите минаваха, а той продължаваше просто… да стои там.

Е, ако я отхвърли — отново — тя никога нямаше да забрави този момент — щеше да остане запечатан в паметта й завинаги. Беше рискувала всичко, разкривайки му чувствата си. Нямаше да има следващ път след този. Затова прикова поглед в него, за да му се наслади.

Той беше толкова едър и красив.

Очите й бродеха от пръстите на краката му нагоре по прасците, стройните му бедра и тесния му ханш. И тъй като ризата му беше само наполовина облечена, тя имаше рядката привилегия да види и гърдите му. Къси, тъмни косми покриваха изпъкналите му гръдни мускули и се свиваха до тънка линия, която се спускаше през релефните плочки на корема и изчезваше под колана на дънките — колан, който той все още стискаше, тъй като всеки момент панталоните му щяха да паднат.

Де такъв късмет! — помисли си Беки.

И точно когато беше убедена, че погрешно е преценила ситуацията, и точно когато беше готова да тресне вратата под носа му — една жена може да предложи много, но не може да приеме толкова пъти да бъде отхвърляна — нещо се промени в изражението му.

Изведнъж той не изглеждаше вече като изтезан човек, а като гладен ястреб, забелязал ранена мишка да куцука през високата трева.

Сърцето й едва не се пръсна от щастие, когато с две големи крачки, той стигна до нея, бутна я обратно в стаята й, тихо затвори вратата след себе си и заключи.

* * *

Искаше му се да разкъса дънките си, да я наведе над бюрото и да потъне дълбоко в нея, докато пламналите му топки се смачкат в гладкия й задник.

Това желаеше една част от него.

Другата част знаеше, че има само тази нощ… И тази нощ трябваше да си заслужава.

Протегна ръка, за да докосне косата й. Наслаждаваше се на гледката на силните си мазолести пръсти върху лъскавите й, златисти къдрици. Винаги бе харесвал косата й, особено спусната. Обикновено я връзваше на стегната конска опашка, без нито едно свободно кичурче, все едно отдалече казваше „не ме докосвай“. Но със сигурност беше послание „докосни ме“, когато падаше върху раменете и гърба й като нагъната, златна завеса.

Погали бузата й и разтри леко с палец избледнялата синина, останала там. Потръпна, когато си спомни за абсолютния ужас, сковал сърцето му, мислейки, че тя ще падне зад борда на танкера и огромното му облекчение и радост, когато пръстите му успяха да хванат тънкия й глезен.

Нежно проследи извивката на гладката й шия, спря на бързо биещия й пулс и усети как главичката на члена му тупти с ритъма на нейното сърце.

Две сърца, които бият като едно. Беше чувал това някога, някъде. Тогава си бе помислил, че това са сладникави глупости, но сега? О, да. Сега напълно го разбираше. И изобщо не бяха сладникави глупости. Беше дяволски еротично.

Сигурно и тя мислеше същото, защото дишаше тежко, широко отворените й големи очи бяха пълни с доверие, надежда и копнеж.

Той облиза устни, докато пръстите му продължаваха да се спускат надолу към деликатната й ключица и още по-надолу. Докато докоснаха твърдото, с цвят на праскова зърно. Младата жена потръпна, в отговор на нейната реакция по гръбнака му полазиха тръпки.

— Франк — прошепна тя, треперейки вече открито.

Той не знаеше точно какъв секс желаеше тя. Какъв вид секс очакваше от него…

Повечето пъти той харесваше бавния, горещ секс, а в редките случаи, когато партньорката му беше разкрепостена и готова за игра — предпочиташе по-палавия и необуздан секс. Но какъв секс предпочиташе Беки? Защото, независимо, че за него това беше една-единствена нощ, всичко, което го интересуваше, бе да бъде перфектна за нея.

Тогава тя се приближи, очевидно не можеше да чака повече той да направи първата стъпка и обви тънките си ръце около врата му. Изправи се на пръсти, опитвайки се да достигне устните му. Дори и така, тя все още бе твърде ниска. Затова той наведе глава и се удиви на гладкостта на устните й, когато се отъркаха в неговите, на вкуса на езика й, който смело пъхна в устата му. Не му остана нищо друго, освен да повдигне с длан брадичката й, за да й върне жеста и…

Диня!

Това трябва да бе вкусът на последната близалка, която бе смукала.

Това беше амброзия. Нектарът на боговете. И тя беше богиня.

Особено когато се приближи още и се притисна в него. Гърди до гърди. Бедра до бедра. Тяло до тяло.

Тя беше толкова гореща, така гладка и мека, и толкова невероятно женствена.

Да, да, да, да…

Това беше всичко, което се въртеше в мозъка му. Само това, една-единствена дума, отново и отново, защото това беше изумително, умопомрачаващо чувство — да има Беки, гола, в ръцете си. И стана още по-умопомрачаващо, когато тя заби пета зад коляното му и изтласка нагоре ханша си срещу твърдата дължина на набъбналия му пенис. И когато топлината на тялото й се притисна към чувствителната глава на члена му, надничащ от колана на дънките му, той замръзна…

— Беки… — Опита да прекъсне целувката, да се отдръпне от хватката на нежните й ръце, но тя само се притисна още по-силно и изстена одобрително, когато той изръмжа. Изведнъж ръката му сграбчи задника й, за да я задържи на място и намести бедрата си във влажната топлина между краката й.

Искаше да я попита нещо, но трудно можеше да си спомни какво. Особено след като ръцете й бяха навсякъде — в косата му, галеха гърдите му, спускаха се надолу и стискаха задника му. След това се опитаха да разкопчаят дънките му.

О, Исусе!

Това беше прекалено хубаво. Езикът й беше в устата му, а дланите му, обхванали гърдите й, дразнеха с пръсти твърдите зърна. Ако не я попиташе сега, щеше да се увлече прекалено много и тогава нямаше да бъде в състояние да я пита за нищо.

— Беки, какво искаш?

— Искам да продължаваш да ме целуваш, да ме докосваш… — прошепна тя, облизвайки извивката на шията му. Това го накара да полудее.

Да, е, това се разбираше от само себе си. Дотолкова, че трябваше да се засмее.

— Но какво по-специално ти харесва? Какви целувки, как искаш да те докосвам, как правиш…

Тя погълна устата му. По друг начин не можеше да се опише. Взе лицето му в шепи, притисна устни до неговите и започна да пирува като гладна жена, плъзна ръка между телата им, отвори ципа на дънките и погали пениса му.

И ръката й…

Нейната сладка, мазолеста ръка — Беки работеше с ръцете си и това си личеше — го накара да се почувства толкова невероятно добре, че топките му се стегнаха и той усети предупредителното настръхване в основата на гръбнака си.

Да, да, да, да… Тази думичка отново закръжи из мозъка му, а да издърпа пръстите й, обвити около пениса му, беше най-трудното нещо, което някога беше правил. Но успя. После целуна пищната извивка на долната й устна, когато тя се нацупи като дете, на което са отнели любимата играчка.

* * *

Беки едва издържаше.

Тя искаше да смъкне дънките му и да почувства в себе си гладката твърдост, която току-що бе държала в ръцете си. Или щеше да изпълзи по едрото му тяло, да увие крака около главата му и да настоява да я носи като противогаз. Но той твърдо бе решил да проточи момента, да забави нещата, докато всичко, което тя искаше, беше силно и бързо, и сега, сега, сега!

Защото бяха точно там, където искаше. Най-сетне. След всичките години на желание и отричане, че се желаят, най-накрая се бяха сграбчили един друг. Буквално.

Е, не съвсем буквално. Франк можеше да използва само едната си ръка, тъй като другата беше превързана и почти неспособна да се движи.

— Франк — простена името му, — спри с това протакане.

Дълбокият му смях беше много възбуждащ, тъй като отекна през гърдите й, притиснати плътно към гръдния му кош. Вибрациите подразниха зърната й и тя премрежи очи.

Добре, идеята за противогаза отпадаше. Просто щеше да възседне гърдите му и да го гъделичка. Това със сигурност щеше да проработи.

— Не протакам. — Той прокара зъби по нежната кожа на шията й. — Опитвам се да науча някои неща.

— Първо — каза тя и потръпна, когато той пое по нежната извивка между шията и рамото й, — искам те. Второ — ти ме искаш. Трето — не съм чуплива. Няма да се счупя, така че няма причина да се притесняваш, че трябва да бъдеш внимателен или че трябва да забавиш момента. — Защото, да, тя можеше да го почувства срещу себе си, толкова голям, толкова твърд и голям. Познаваше Франк — той трябваше да бъде сигурен, че тя е добре, че не е направил нещо, за да я нарани, или изплаши, или да й е неприятно.

Това просто нямаше да проработи.

Не искаше той да се сдържа. Не искаше да се контролира. Не искаше да обуздава страстта си.

Тя го искаше. Искаше секс. Искаше необуздан секс. Без ограничения!

И опита да го убеди в това — хвана го за ушите и плени диво устата му, дръзко прокара ръка между телата им, за да го погали.

О, Боже, не успя да потисне стона, когато го докосна — беше толкова горещ и гладък, и пулсираше, и беше съвършено, абсолютно мъжествен…

Наведе брадичка, за да го погледне там долу, неумолимо щръкнал от отворения цип на дънките.

Хей, здрасти!

Добре, парчето на Франк беше… страховито. Дълго и дебело, много червено и твърдо като камък. Вените по цялата му дължина бяха рязко изпъкнали, главичката беше широка и сълзеше.

Беки коленичи бързо. В този миг това беше всичко, за което можеше да мисли. Да го вкуси, да сложи устните си около…

— Никога няма да направя това — изръмжа той, хвана я за рамото и я вдигна обратно към гърдите си, впи уста в нейната и я зацелува така яростно, че светът престана да съществува и остана единствено усещането за ръцете и кожата му, зъбите и езика му, и този еротичен, пикантен аромат на възбуден мъж, който изпълваше пламналите й ноздри.

Бавно я избута към леглото, докато свивките на коленете й докоснаха матрака. Тогава тя го хвана за кръста и се извъртя така, че той беше този, който падна по гръб на леглото.

Не искаше да натоварва и да напряга нараненото му рамо, за да се задържи над нея. Всичко, което той трябваше да направи, беше да чувства и тя точно това щеше да му даде.

* * *

Виж я ти, помисли си Франк, докато лежеше и я наблюдаваше през полуотворените си клепачи как сграбчи дънките, смъкна ги по бедрата му, съблече ги и ги хвърли през рамо, прилича на ловец, който отстоява правото си над плячката.

Толкова ожесточена, горда и решителна. И толкова невероятно женствена, с нейните стройни, гъвкави крайници, тясна талия и закръглен ханш.

— Беки, моля те, само ми кажи какво искаш. Кажи ми какво да направя, за да те накарам да се чувстваш добре. — Последните две думи излязоха като глухо ръмжене, защото тя се подпря с коляно върху матрака и се качи върху него.

За един кратък миг го изпълниха съмнения. Запита се дали това, което върши, е наистина правилно. Отговорът, разбира се, беше не и тогава отново се зачуди, колко погрешно би могло да бъде?

Не особено, защото, първо, тя искаше това. Беше го казала толкова много пъти. И второ, хвана ръката му и я притисна между краката си.

Това беше единственият отговор, който му даде. И единственият, от който той се нуждаеше, защото, да, това, което усети под пръстите си, беше невероятно меко, гладко и топло.

И толкова влажно.

Беше готова за него. За това, което можеше да й даде и — О, да! — той беше решен да й даде всичко.

Веднага!

Без повече протакане.

Внимателно наблюдаваше лицето й, когато плъзна първо един, след това и вторият си пръст в нея. Видя как руменина плъзна от гърдите нагоре към шията до бузите й, видя как облиза устните си и прехапа долната.

Тя беше всичко, което една жена трябваше да бъде. Гореща, влажна и прекрасна. И безсрамна, когато вдигна ръце към гърдите си и пощипна втвърдените си щръкнали зърна.

Тази гледка накара всичко в него да затрепери, тялото му се напрегна, нетърпеливият му пенис подскочи надолу-нагоре върху корема му, сякаш крещеше: „Виж ме, погледни ме, погледни ме!“ Тя забеляза движението му и го погали, нежно и бавно.

И двамата простенаха едновременно. Извивайки гръб, Беки разтвори още по-широко краката си. С палец той намери малката перла на нейната женственост и докато я търкаше, очарован видя как цветът й стана наситено червен.

Мили Боже, тя беше толкова невероятна, толкова съвършена.

— О, Франк, аз ще…

— Да, сладка — изръмжа той, забързвайки с пръстите, — свърши за мен.

— Не! — Тя поклати глава и миг по-късно — беше дори по-кратко от миг, защото той със сигурност не очакваше това — го възседна. Хвана пениса му, насочи го към себе си и се плъзна по него.

Целият му свят се взриви.

Изпита огромно удоволствие. Толкова интензивно. Боеше се, че ще свърши в мига, когато тя го обгърна с влажната си топлина и пое в себе си всеки сантиметър от твърдата му мъжественост с дълго и бавно плъзгане.

Не знаеше дали бяха минали минути, или часове. Двамата стояха неподвижно, опиянени от невероятното усещане телата им да бъдат свързани така, сякаш е невъзможно да бъдат разделени. Но след това тя се наведе и го целуна. Залюля бедрата си, леко се надигна и се спусна отново по него. И точно в този момент две неща му дойдоха на ум. Първо, че все още не беше свършил — слава богу! И второ, че не беше сложил презерватив.

Опита се да й го каже, когато късите й нокти се забиха в гърдите му. Вкопчи се в него, сякаш се страхуваше, че и двамата могат да експлодират едновременно.

Не беше толкова сигурен, но може би тя беше права. Ето защо трябваше да отвори проклетата си уста и…

— Беки — успя да произнесе, въпреки че погледът му беше премрежен, пръстите на краката му свити, а мозъкът му съсредоточен, напълно концентриран върху една много специфична част от анатомията му.

Никога не се бе чувствал толкова добре. Никога! Не, дори и първия път, когато беше на петнайсет и толкова възбуден, че всъщност си мислеше, че ще умре от това.

— Беки — опита отново. Косата й се спускаше от двете страни на лицето му, ухаеща на чисто и свежо. С дни би могъл да говори поетично, описвайки лакомата й уста и палавия й език, да пише сонети за сладкия плен на стройните й бедра около кръста му, докато за пореден път повдигаше таза си, за да го спусне отново надолу, да композира симфонии за мекотата на гърдите й, притиснати към неговите, за твърдата закръгленост на дупето й, радващо ръката му.

Но той не разполагаше с дни, защото беше на секунди от оргазма. И би било лошо в много отношения, най-лошото възможно, че не беше сложил презерватив!

Тя отдръпна устните си от неговите.

— О, Франк, аз ще…

Да, много добре знаеше, какво точно ще направи. Мускулите й се стегнаха около него и ако й позволеше да… е, той щеше да я последва, без ако, без обаче или но.

С огромно усилие сграбчи бедрата й и я вдигна/отмести от себе си. Прехапа езика си, за да не изстене от безсилие, когато се измъкна от горещото й тяло, без да обръща внимание на отчаяния й вик/протест.

— Презерватив — едва успя да промърмори.

Те се взираха един в друг в продължение на няколко секунди, преди Беки да пропълзи до нощното си шкафче. Тя извади един син изкуствен пенис — хей, здравей! — и побърза да го хвърли през рамо, за да вземе кутията с презервативи.

Не знаеше защо се почувства толкова дяволски доволен, когато забеляза, че кутийката не беше отваряна.

— Нова опаковка? — попита, само за да може да чуе нейното потвърждение.

— Не съвсем — отвърна тя и той се намръщи. — Купих я преди три години.

Нещо прекрасно и ужасно експлодира в него. Това беше притежание и още нещо… нещо, което той отказа да назове.

Беки разкъса едно пакетче и погледна към Франк.

— Не съм сигурна, че имаме правилния размер.

— Ще стане — увери я той.

Светкавично, тя нахлузи презерватива светкавично върху твърдата му дължина и го яхна отново.

Той притисна глава във възглавницата, знаейки, че никога не трябва да подлага на съмнение нейните желания. И никога не би трябвало да се притеснява, че няма да може да й даде това, което тя искаше. Ребека Райхарт беше от онези жени, които не чакаха един мъж да се погрижи за тях — тя взимаше това, което желаеше: „По дяволите торпедата, пълен напред!“^[1]

Беше потънал толкова дълбоко в нея, колкото беше възможно. Тя — наведена над него, с ръце, опрени от двете страни на раменете му, а лицето й беше на сантиметри от неговото.

— Ако започна да се движа, съм изгубена! — прошепна, гледайки надолу към него, а огънят в очите й бе достатъчен, за да го накара да свърши.

Искаше му се да й каже, че няма значение, да й обещае, че ще я доведе стотици пъти до върха… Но щеше да бъде лъжа.

— Иска ми се да можех да ти кажа нещо по-различно, сладка — засмя се със съжаление. — Няма да се наложи дори да се движиш, защото след две секунди аз ще свърша.

Тя изстена, след което се раздвижи и…

— Беки — изстена той и тялото му се изви под нея. Вътрешните й мускули, стегнати около пениса му, започнаха да пулсират, засмукаха го и…

О, свещени небеса! Той избухна. Светлина проблесна зад клепачите му, гръбнакът му се изви на дъга, светът му се превърна в калейдоскоп от силни усещания, които преминаха през него като електрически заряди.

Най-накрая разбра защо хората определяха оргазма като разтърсващо преживяване. Той сякаш се беше взривил на парченца, които се изстреляха високо и се разпръснаха на съставните си елементи. Всяка частичка от него представляваше блестяща молекула на екстаза.

Когато много по-късно тялото му беше способно отново да чувства, той отвори очи и погледна Беки, легнала отгоре му. Доволна усмивка сияеше на устните й.

Малка палавница, той се засмя, нежно я повдигна и я премести до себе си, така че главата й да легне на гърдите му, за да може да зарови пръсти в косата й.

— Така, хм, каква е тази играчка? — попита.

— Господин Блу?

Франк не успя да потисне сумтенето, изплъзнало се от устните му.

— Така ли го наричаш?

Тя прокара пръсти през космите на гърдите му и той усети дяволитата й усмивка.

— Блу, защото, както сам виждаш, е син. И господин, защото, е, той е момче. Беше удобно да го имам винаги под ръка в онези моменти, когато ти ме отхвърляше и аз нямах възможност по друг начин да успокоя неудовлетворението си.

Той изстена при мисълта как тя лежи сама в леглото и се задоволява с помощта на тази абсурдно оцветена играчка, докато фантазира за него. Странно, че и той бе правил същото, три врати по-нататък. О, но без помощта на играчка. За това имаше опитна дясна ръка. Без съмнение и двамата бяха мастурбирали безброй много пъти, мислейки си един за друг.

Тази представа беше дяволски еротична.

— Не се притеснявай — каза тя и обгърна пениса му с ръка, — господин Блу изобщо не може да се сравнява с теб.

Господи, обичаше тази жена!

* * *

Малко по-късно Беки се събуди от големите мазолести пръсти на Франк, които си играеха със зърната й.

— Ммм — простена тя и се протегна, отвори едва-едва очи, за да погледне часовника на масичката до леглото си. По някое време той трябва да бе станал, за да намали светлината, защото червените цифри светеха мъждиво в тъмнината.

— 3:30 е, Франк — прошепна и рязко си пое въздух, когато устните му поеха лявото й зърно. Горещият му език закръжи около набъбналата пъпка, карайки я да „обърне“ очи от удоволствие. — Имаш още два часа. Трябва да си починеш преди операцията.

— Ще спя, когато съм мъртъв — изръмжа той, думите прозвучаха странно заплашително и странно… многозначително.

Но тя нямаше време да мисли какво е значението им, тъй като той се намести по-близо и твърдата гореща дължина на пулсиращия му член се притисна до бедрото й. Тя посегна надолу и обви длан около него, възхищавайки се на копринената му кожа и на твърдата като мрамор плът, която тя покриваше.

— О, това си ти — изкикоти се тя, когато той простена от допира й. — А пък аз си мислех, че съм в леглото с бейзболна бухалка.

— Ммм, много смешно — прошепна той, докато се преместваше на другата й гърда.

О, това е перфектно, помисли си Беки, галейки го нежно. Мускулите на утробата й се свиха при едно особено силно дръпване на устните му. Ето, точно така винаги е трябвало да бъде. Двамата, смеейки се, възбуждайки се, правейки любов.

Защо бяха чакали толкова дълго?

Добре, тя знаеше причината. И тя живееше в Линкълн парк, но нямаше да мисли за това сега. Отказваше да мисли за това…

Утрешният ден беше за реалността.

Тази нощ… тази нощ беше за фантазии.

Но истината беше, че нейните фантазии съвсем не се доближаваха до реалния Франк. Той беше толкова голям, толкова топъл, толкова силен. Кожата му беше гладка — с изключение на грапавата ивица на някой белег. Мускулите му бяха твърди — без изключение. И неговият аромат…

Това беше най-еротичното нещо, което някога беше подушвала, защото не беше изкуствена или добавена.

Той миришеше на чисто, на здрав мъж, и всеки път, когато си поемеше дъх, усещаше чудесно леко гъделичкане, като от крилца на пеперуда, в корема си.

— Не! — изскимтя, когато той се отдръпна, устата му остави зърното й и твърдият му пенис се измъкна от палавите й пръсти. — Не си отивай!

— Няма да ходя никъде и да правя нещо, което не ти харесва, сладка — избоботи гласът му в тъмнината. Секунди по-късно широките му рамене разтвориха краката й и се наместиха между тях.

О, не. Той беше прав. Със сигурност нямаше да ходи никъде, където тя не би искала.

— Може ли да задържиш този крак нагоре, така че да не се удря в рамото ми? — попита, повдигайки коляното й назад, докато то опря в гърдите й.

Шегува ли се? Би вързала краката си на фльонга, ако това ще помогне на малкото му начинание.

— С радост ще ти услужа — тя хвана с ръка коляното си и го притисна до гърдите си, — в случай, че е време за… противогаза.

— Какво? — усети как той повдигна глава.

— Това е, което си мислех, когато одеве влезе в стаята ми и стоеше там като истукан. Ти ме влудяваше с допира си и в същото време едва-едва ме докосваше. Помислих си, че ако веднага не те имам гол и вътре в мен, на секундата ще се изкача по теб, като котка по дърво, ще увия крака около главата ти и ще те накарам да ме носиш като военен противогаз.

— Господи, жено! — простена той, но гърдите му се разтресоха между бедрата й и миг по-късно в стаята отекна дълбокия му смях.

— Ако продължаваш да се смееш, ще те хвърля по гръб, ще възседна гърдите ти и ще те гъделичкам, докато кръстосам очи от екстаз.

— Почти ме е страх да попитам, какво имаш предвид — промърмори той и я целуна по вътрешната страна на дясното бедро, дъхът му беше горещ, влажен и много далеч от мястото, където най-много го желаеше.

В десетката, Франк! Давай към десетката!

— Е, в случай, че никой никога не ти е казвал, когато се смееш, целият ти гръден кош вибрира.

— Все още не схващам. — Последва горещо близване и още една влажна целувка по-нагоре по тръпнещото й бедро.

Още по-нагоре…

— Като седна на гърдите ти и те гъделичкам да се смееш, е все едно, че съм възседнала гигантски, космат вибра… ооо!

Право в десетката!

— Забрави! — прошепна задъхано, когато езикът му се потопи в нея, облиза клитора й и започна ритмично да го потупва, а пръстът му проникна дълбоко и я погали отвътре. — Това е много по-добре.

— Ммм — той изръмжа съгласието си, а вибрациите накараха пръстите на краката й да се свият от удоволствие.

Тя знаеше, че ще бъде хубаво. Винаги бе знаела, че ще бъде хубаво. Но това… това минаваше отвъд границите на „хубаво“. Може би простото обяснение беше, че чувстваше това много „хубаво“, защото се бяха въздържали толкова дълго време или може би имаха някаква странна химическа съвместимост, един вид животинска синергия, защото това беше…

— О, Франк, всеки момент ще свърша! — едва успя да изрече сподавено и всичко в нея се стегна в една голяма болезнена топка от удоволствие.

Това беше извън пределите на всичко познато!

— Франк! — изкрещя името му, зарови пръсти в косата му и го притисна към себе си, когато екстазът отхвърли главата й назад, пропълзя от основата на гръбнака към крайниците й и отскочи обратно нагоре. Пръстите на свободната й ръка се забиха в чаршафите, коленете й инстинктивно се повдигнаха нагоре.

О, о, о, това беше толкова хубаво!

Хиляди експлозии се взривиха в нея, хиляди цветове се вихреха зад здраво стиснатите й клепачи, хиляди звуци ритмично пулсираха в тъпанчетата й. Никога преди не беше губила връзка с разума си. Но сега беше изчезнала. Тя беше нищо. Нищо друго, освен куп пламтящи нервни окончания, пулсиращи мускули…

— Обичам начина, по който обяви, че ще свършиш — засмя се той и прокара пътечка от целувки нагоре по тялото й.

Говори ли?

Защо говори?

Никой не говори след оргазъм като този.

— Ох — промърмори, преди да плъзне пениса си в нея. Сигурно бе надянал презерватив в някакъв момент, този хитър, многофункционален дявол. — Никога не съм мислил, че ще доживея този ден. — Целуна я, после зарови език в устата й.

Франк натисна още по-навътре, разтягайки я чудесно, разкошно, настоявайки нежното й тяло да се предаде на твърдото му нашествие.

Но интересното беше, че не го чувстваше като нашествие. Бе се усещала болезнено, ужасно празна, а сега нещата бяха такива, каквито трябваше да бъдат. Удовлетворяващо, зашеметяващо завършена.

— Накарах те да онемееш — промълви, целувайки рамото й, докато плъзгаше и последните сантиметри докрай в нея. После я залюля нежно върху матрака.

— О, Франк — изстена тя от усещането да го има вътре в себе си, над себе си, около себе си. Давеше се в него и това беше едно от най-прекрасните усещания.

— Аха, устата ти действа отново.

— Ще ти покажа как действа устата ми по-късно — обеща тя, уви ръце около врата му, заключи крака около кръста му и заби пети в задните му части. Бедрата му тласкаха плавно и ритмично, като бутала в добре смазана машина.

— О, по дяволите! — процеди през зъби той и Беки се подсмихна, когато запулсира в нея.

Значи мисълта за това му харесва, така ли? Е, естествено, че на кой мъж не би му харесало?

Зашепна еротични думи срещу устните му, докато тласкаше в нея, описващи точно онова, което щеше да направи, когато сложеше устата си върху него. По-късно вече не можеше да говори, защото светът й се взриви отново и остана да се наслаждава на блаженството, когато той я последва.

След кратка дрямка тя остана вярна на обещанието си и опустоши неговия контрол с действията на устните си. А после той й върна жеста и тя… е, беше сигурна, че ще се справи с малките си обещания.