всеки си има мнение… затова ще се въздържа от остро изказване тук.
тази книга я прочетох за 1ви път във 2–3 клас, оттогава няколко пъти още, а съм вече в доста „пораснала“ възраст. чудно ми е защо вместо вечните неща, за които се говори в книгата, Вие обръщате внимание на някакви конкретики, свързани с историческия момент и въобще с погледа върху КОНКРЕТНИ събития. изкуството — освен ако е откровено биографично или с чисто историческа насоченост — затова е изкуство, за да говори принципно, да говори за вечни неща, като ги поднася чрез своите герои.
не знам защо Ви се струва остаряла, всъщност, историята, описана тук. кое й е остарялото? светът, за жалост, си е все един и същ. лошите неща в него имат различна конкретика, но една и съща природа. емоциите също — и хубави, и лоши. израстването — също. макар че, днес „израстване“ в голяма степен се счита за мръсна и ненужна дума (освен ако не се отнася за финансово или социално израстване).
аз лично, препоръчвам тази книга от сърце.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.