Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rémi et le fantôme, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Колет Вивие

Заглавие: Реми и призракът

Преводач: Венелин Пройков

Година на превод: 1979

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1979

Тип: Роман

Националност: Френска

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“

Излязла от печат: септември 1979

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Иван Газдов

Коректор: Христина Денкова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1589

История

  1. — Добавяне

На Реми Дювал

Петък, 14 юни

Пренасяме се, напускаме Париж, ще живеем във Версай — център на департамента Сена-и-Оаза, столица на Краля слънце. Татко е тъжен, мама е тъжна, Мартин е тъжна: само кученцето Биксибо и аз сме доволни. Биксибо прилича на мен, обожава суматохата и всеки път, когато местим някакъв мебел, се хвърля отзад и скимти от възторг, сякаш ей сега ще намери някой огромен кокал. Естествено не намира кокали, но измъква цял куп други работи: стар молив, парче вестник, а преди малко — един оловен индианец, който се изтрепах да търся миналата година, когато още играех на тези детски игри.

— Дай, Биксибо, дай — казах му аз, — о, о, доброто ми куче!

Той залая, аз се разсмях. Той залая по-силно, аз се разсмях още по-силно.

— Стига си вдигал шум, Реми! — смъмри ме мама, като си бършеше очите.

Трябва да ви кажа, че заминаваме, защото директорът на застрахователната компания „Синигерче“, където работеше татко, остана без пари. Синигерчето отлетя, край на компанията, край на надеждите. Наложи се татко да си търси друго място, но намери само едно — във Версай, в друга компания, този път на име „Мравка“.

— И тази гадина нещо не ми харесва — признах аз на Мартин.

Неуслужлива мравката си пада,

най-малката й слабост е това.[1]

Значи има и други слабости и ако аз бях на мястото на татко, щях да внимавам.

Мартин се нацупи.

— Може ли да се шегуваш в такъв момент? Не виждаш ли как плаче мама? А бедният татко?

— Татко не е беден, щом си има „Мравка“.

— Ужасен си! Ами аз, ами приятелките ми, ами училището, пък и в какъв отвратителен партер ще живеем там! Не ти ли е мъчно, че напускаме нашия хубав апартамент?

Това пък вече ми е напълно безразлично! Нямало да имаме баня? Чудесно, мразя да се къпя. Нямало да имаме гостна? Още по-добре; гостната е гадно място, където си длъжен да казваш добър ден на всички. Нямало да имаме шахта за смет и електрическа печка? Великолепно; от думата „шахта за смет“ ми се повдига, а електрическата печка е дивотия; по-добре ще е хич да нямаме електрическа печка. Сбогом, чорби и супи, от които се расте — ще се прехранвам чудесно с ордьоври с майонеза! Но жените вечно усложняват всичко, Мартин се носи от стая в стая и въздиша тежко.

— Стаичката ми!… Вратата, в която се блъсках толкова често! Килерът, в който ме затваряха, когато бях лоша… (Мили спомени, нали?)

— Дрън, дрън, глупости! — казах й аз. — Миналото си е минало, скъпа сестро, човек трябва да гледа пред себе си.

— Ти нищо не разбираш — изстена тя.

— А ти пък винаги виждаш само лошата страна на нещата.

Да разгледаме по-скоро добрите страни:

1. Най-после нещо ми се случва. Когато, преди да влезем в клас, съобщих на Фромажо, че се местим, той здравата се ококори.

— Какво, какво? Заминаваш? За Версай?

Две минути по-късно всички ученици знаеха новината и си я предаваха от чин на чин.

— Какво си шепнете? — попита учителят господин Триньол.

— Реми заминава за Версай, господине! — ревнаха всички.

Господин Триньол ме извика при катедрата и когато разбра за какво става дума, сложи ръката си на моето рамо и ми каза:

— Много добре, ще можеш да обърнеш нова страница. Постарай се да измисляш по-малко щуротии и да учиш по-добре. В края на краищата на единадесет години вече си мъж; запомни това добре, моето момче!

— Да, господине — отговорих аз.

— Какво ти разправяше даскалът? — попитаха ме съучениците ми в междучасието.

— Каза ми, че съм станал мъж — заявих аз.

— Защото отиваш във Версай ли?

— Да, защото отивам във Версай.

— Брей! — казаха те.

Видях, че съм им направил голямо впечатление и че ми завиждат, задето отивам във Версай, и ги поканих всичките да дойдат да ме видят, когато поискат, и да посетим заедно двореца на Краля слънце.

— Аз да го посетя? — извика Фромажо, като ме изгледа от горе до долу. — Ти да не си въобразяваш, че теб чакам, за да го видя? Знам го твоя дворец, два часа се мъкнах из него с един екскурзовод, който сочеше празни пространства и разправяше: „Леглото на кралицата… огледалата в Огледалната зала, мебели от Обюсон…“. Втори път няма да ме хванат!

— Благодаря за информацията — отвърнах сухо аз. — Ами ако тези обяснения са ми интересни?

— Това си е лично твоя работа, пожелавам ти приятна ваканция, драги!

2. Да, защото от днес нататък съм във ваканция, петнадесет дни преди всички тях! Това е голям късмет, понеже имах един много труден урок по география за утре, а миналия път получих тройка и господин Триньол много се беше ядосал. Както и да е, да не говорим за това — нали обръщам нова страница! Има още нещо, което ми е страшно приятно — няма да присъствам на раздаването на наградите; татко едва ли ще се сети за това покрай другите грижи и няма да може да ми каже както обикновено: „Някаква си жалка поощрителна награда по рисуване! Това ли можа да донесеш, двойкаджия такъв!“. За сметка на това пък Мартин ще умре от мъка, защото и тази година очакваше златен медал. Пада й се, като е винаги първа.

3. Освен това аз съм уморен от Париж. Във Версай сигурно ще е много по-приятно! Очевидно и Кралят слънце е бил на моето мнение, щом е напуснал Лувъра (такава хубава сграда), за да отиде да живее там. Погледнах в справочника.

„Версай — пише в него, — голямо селище с прави улици и широки булеварди с по три реда дървета. Дворец, построен от Льо Во и Мансар. Прекрасно творение на абсолютизма, запазило величествената му същност. Три гари. 84400 жители“.

Три реда дървета! Величествена същност! 84400 жители! (С нас 84404). Как да не се радвам, че ще стана версаец?

Бележки

[1] Басня от Лафонтен. — Б.пр.