Пол Стенинг
Двете страни на славата (26) (AC/DC — пълната биография)

Глава 21
Те ви приветстват

„AC/DC са една от любимите ми групи и първият ни албум, «Iron Ball», в известно отношение направихме като братята Йънг, със същите аранжировки и саунд. Сега стилът ни се различава коренно от този на AC/DC, но пуснахме кавър с «Back In Black», за да покажем корените си.“

Lead Weight, казахстанска метъл група

Поклонниците пред олтара на боговете на рока са толкова много, че по света има повече групи в стила на AC/DC, отколкото са песните на бандата. От свирещи на банджо южняци, до свирепи последователи на хевиметъла, всеки музикален стил е признал заслугите на Ангъс Йънг и компания. Има групи, изградили цялата си кариера върху кавъри на AC/DC, и такива, които записват само една-две песни на австралийската банда, с които по-дискретно демонстрират лоялността си.

Отскоро една група се радва на особен успех сред феновете на всички видове музика. Кариерата на бандата Hayseed Dixie стартира стремглаво с „A Hillbilly Tribute to AC/DC“. В този албум песните на рок титаните от Австралия са преработени за традиционните за Кентъки мандолина, цигулка и банджо. Певецът и цигулар Барли Скоч обяснява: „Бог ми прати просвещение — «Изгубената магистрала» на Брат Ханк Уилямс и «Магистралата към Ада», за която пеят онези момчета — това е една и съща улица и аз знам къде се намира. Вървим по един и същи път! Започнахме да пеем някои от песните на AC/DC по църковни сбирки и докато се усетим, ни предложиха договор за албум. След това започнах всеки ден да се появявам по радиото, а плочата ни се продаваше във всеки търговски център в страната.“

Момчетата от AC/DC по начало не се вземат на сериозно и съответно бързо стават фенове на Hayseed. Клиф Уилямс кани групата на купон по случай приключването на турнето и дори ги кани на сцената, за да свирят заедно „Have a Drink On Me“. „Не знаехме какво да очакваме — спомня си Барли. — Обаче Клиф беше печен тип. Каза, че цялата група страшно харесала албума ни. Тръгнахме на турне, разпространихме посланието… Изгубената магистрала е не друга, а тази, която води към ада.“

Хората като че ли харесват различния подход към познатия стил. Групата често се пуска по радиото в Щатите, а в световен мащаб са продадени 100 000 копия от албума. „Никой не го очакваше — смее се Барли. — Посланието ни сигурно е стигнало до много хора. Във всяка истинска кънтри песен се пее за четири неща — пиячка, измама, убийство и пътя към ада. За това са и песните на AC/DC. Между рока и кънтрито има много общо. Изслушайте някои от старите неща на Stanley Brothers и ще разберете за какво говоря.“

„Мисля, че AC/DC е единствената група, която може да пренапише сто пъти една песен, и тя да си остане класика. Проблемът на много албуми е, че в тях има една добра песен и девет бледи нейни подобия.“

Джизи Пърл, Love/Hate, L.A. Guns

Едва ли е изненадващо, че най-отявлените почитатели на групата са феновете на хардрока и хевиметъла. Традиционните американски метълисти Iced Earth записват версии на „Highway To Hell“ и „It’s A Long Way To The Top (If You Wanna Rock ’N’ Roll)“. Пее Мат Барлоу, който е баритон, но сравнително лесно се справя с пискливите тонове на Бон. Певецът вярва, че AC/DC са оказали голямо влияние върху него и Iced Earth. „Израснал съм с хардрок. Това се слушаше по мое време — споделя той. — Преди това въртях плочите с кънтри на баща ми и някои записи на Елвис. AC/DC бяха първите, които ми показаха пътя към ада. «Highway To Hell» ми отвори очите. Брат ми домъкна албума отнякъде и аз го въртях до безкрайност. «It’s A Long Way To The Top (If You Wanna Rock ’N’ Roll)» пък е нещо, което Джон (Шафер, китаристът) съвсем логично избра. Ако в албума има песен с послание, то това е «It’s A Long Way To The Top».“

Друга банда, която прави първокачествени имитации, е Six Feet Under от Флорида, записала вече два албума, съставени изцяло от кавъри. „Graveyard Classics“ е смесица от рок, пънк и метъл, и включва „T.N.T.“ на AC/DC. В тон с обичайния им стил, Six Feet Under изпълняват парчето в мрачен дет метъл ритъм и задгробен граулинг на вокалиста Крис Барнс. Албумът е посрещнат сравнително добре, но когато през 2004 г. Six Feet Under решава да запише кавър версия на целия „Back In Black“ в дет метъл стил, феновете възроптават.

AC/DC винаги са държали на чистотата в изпълненията си. Те не откриват положителни страни в кавър версиите на една група, напълно притъпила въздействието на оригиналите.

В www.SMNnews.com се изказва следното мнение: „Думите са безсилни да предадат отвращението и омразата, които изпитвам към албума на Six Feet Under. Нагло е озаглавен «Graveyard Classics 2», но в него няма нищо класическо. Това е гавра с AC/DC, с метъла и с «Метъл Блейд Рекърдс», платили за този боклук. За тези от вас, които не знаят за какво иде реч — говорим за нещастен опит да се направи кавър на целия албум на AC/DC «Back In Black», от «Hells Bells» чак до «Rock ’N’ Roll Ain’t Noise Pollution».“

Някои пуристи смятат, че във вокалите си Барнс е вложил някакво перверзно чувство за хумор, но в действителност Six Feet Under счита албума си за сериозно произведение, отдаващо почит към AC/DC. Барнс все пак признава: „Нямам кой знае колко информация за AC/DC. Гледал съм ги много пъти на концерт като дете и това е всичко. Не съм искал да знам повече за тях, като изключим, че докато бяхме на турне, ме завлякоха на гроба на Бон в Пърт.“ Барнс приема на шега възмущението, предизвикано от преработката на „Back In Black“, но е засегнат от последвалите злостни нападки.

„За бога… Заяждат се повече отколкото след първия албум. Какво мога да отговоря на нападките? Нищо. Все едно съм в тунел и трябва да изляза от другата страна. Момчетата от групата си свършиха работата. Направо не можах да повярвам какви сола е направил Стив (Суонсън, китаристът). Вземете два касетофона, пуснете оригинала и нашия албум — няма разлика, освен в края на парчето «Back In Black» — не можах да изпипам солото.“

За разлика от много кавър изпълнители, SFU съвестно се придържат към оригинала. „Запазихме абсолютно същото темпо, дискът е със същата дължина, паузите между песните са същите, но това никой не го забеляза — изтъква Барнс. — Мислех си, че ще е страхотно. Знам, че ще ме разкъсват заради вокалите, но не разбирам защо. Не знам какво са очаквали — няма да започна да пея като Роб Халфорд, я. Според мен, ако не можеш да пееш и пищиш като Браян Джонсън, просто няма смисъл да се опитваш. Направих го по моя начин. Любимата ми песен е «Let Me Put My Love Into You». Доволен съм от албума и се радвам, че го направихме.“ Противно на ширещото се мнение, плочата достига до доста фенове, желаещи да чуят добре познатите песни по нов начин. „Продажбите бяха сравнително добри — потвърждава Барнс. — Представяме се изненадващо добре по колежанските класации.“

По нещо за всеки

„Трябва да направим нещо подобно.“

Джо Пери & Стивън Тайлър, Aerosmith, след концерт на AC/DC

Едно „обяснение в любов“ към музиката на австралийците е творчеството на изцяло дамската AC/DC група Hells Bells, сформирана през 2000 г. от китаристката Ейми Столзенбах (с прякор Ангъс). Германският футболен отбор „Санкт Паули“, който се ползва с твърдата подкрепа на хамбургските анархисти и пънкари, също отдава почит на AC/DC. Преди всеки мач агитката на тима изпълнява какофонична версия на „Hells Bells“. Списание „4–4–2“ твърди: „Трудно е да не се влюбиш в «Санкт Паули». Политика, страст, алтернативна култура, AC/DC…“

Но най-убедителният израз на любовта към AC/DC е може би неувяхващата почит към паметта на Бон Скот. На 25-ата годишнина от смъртта му през 2005 г. на гроба му свирят група гайдари, а изпълнители на кавър версии на AC/DC от Испания до Сидни засвидетелстват уважението си с поредица възпоменателни концерти.

„Харесвам AC/DC.“

Кийт Ричардс, Rolling Stones

Що се отнася до първите членове на AC/DC, повечето пишат музика и правят турнета. Певецът Дейв Еванс разказва: „През последните две години изнасям концерти в Европа. Записах нов диск, «Sinner», в Нюкасъл, Нов Южен Уелс (миксирахме го в Германия) за звукозаписната ми компания CM records, която се помещава в Хамбург. С нетърпение очаквам тази година да се върна в Хамбург.“ Дейв записва на живо две песни за версията на албума „A Hell Of A Night“, издаден в памет на Бон Скот. Добавя, че е написал и изпълнил две песни с AC/DC — „Sunset Strip“ и „Fell in Love“, влезли в репертоара на групата под нови имена. „При Бон пренаписаха текстовете ми и ги пуснаха като «Show Business» и «Jean».“ Дейв Еванс и The Hot Cockerels записват музика, която обаче трудно се намира на пазара. „Направихме цял албум за един филм, в който изпълнявах главната роля — обяснява Еванс. — Филмът се казваше «Съзряването», пуснаха го само на видео. Играех рок звездата Рекс Рейтид, фронтмен на The Banned. Момчетата от The Hot Cockerels играеха групата. Във филма, освен заглавното парче, имаше още четири или пет наши песни. The Hot Cockerels беше много по-тежка от Rabbit и по-мрачна като стил.“ Както вече споменахме, Дейв пее с AC/DC групата Thunderstruck.

Марк Еванс също не стои със скръстени ръце. „След като напуснах групата, се занимавах с много неща. Живея основно в Австралия, Сидни. През последната година се занимавам с продажбата на стари маркови китари. Пред офиса ми някакъв уличен музикант свири по цял ден «Jailbreak». Напоследък свиря много с групата Headhunters. Понякога правя по нещо и с Rose Tattoo. Ходих на турне в Америка с групата Heaven, с мениджър Майкъл Браунинг. Активно свиря, но в момента основно съм се отдал на страстта си към китарите. И семейството, разбира се.“

Според Ангъс, по-големият му брат Джордж „пише песни, непрекъснато пише песни“. Ангъс допълва: „Джордж ще открива ново студио някъде в Англия. Не си говорим. Аз съм малкото братче.“

Бон е жив в песните на AC/DC, но има и няколко малко известни свои парчета. През 1996 г. бяха пуснати последните му самостоятелни записи. Прессъобщението гласеше: „Бон се върна! Сингълът, в който има две нови песни ще излезе на 20 октомври. Този диск е най-близкото до бленувания соло албум, който Бон така и не успя да завърши. «Round And Round And Round» и «Carey Gully» са последните две песни, записани от Бон Скот месец, преди да се присъедини към AC/DC, и единствените за тригодишния период от кариерата му между «Flaming Galah» на Fraternity през април 1972 г. и «Baby Please Don’t Go» на AC/DC от март 1875 г. В оригиналната си форма парчетата са отдавна търсените «скрити съкровища» на Австралия, записани няколко месеца след трагичната смърт на Бон. Наскоро преоткрити, «Round And Round And Round» и «Carey Gully» са внимателно преработени в музика, с която участниците в проекта вярват, че Бон би се гордял.“

Парчетата са записани през юли 1974 г., автор е музикалният директор на The Mount Lofty Rangers Питър Хед, който в екип с друг приятел на Бон, Тед Яни, си поставя за цел да отдели вокала на Бон и презапише бекинга направо от нищото. В диска фигурира и оригинална версия на песните, изпълнени заедно с бившите членове на Headband и Fraternity. Прессъобщението тръби: „“Carey Gully" е напевна балада в кънтри стил, подправена с вкус със струнни инструменти. Песента е записана в чест на The Mount Lofty Rangers, радващи се на огромна популярност навремето, и на един от най-изтъкнатите творци на Южна Австралия, Витас Серелис, чиито невероятни снимки красят обложката на албума. Много хора — музиканти и техници, отделят от времето и таланта си, за да отдадат почит на един стар приятел. Резултатът е един от най-добрите записи на Бон Скот, разкриващ вокалните му способности в светлина, която рядко се проявява в по-късните му песни." Дискът излиза в много малък тираж, но съществуват планове да се пусне като цял албум.

Най-добрата аколада

Песни на AC/DC са записвани и изпълнявани от много изпълнители, като изброените по-долу.

16volt (Eric Powell’s one-man industrial group, straight out of the bedroom) — Dirty Deeds Done Dirt Cheap (from the album Wisdom, Cargo Records 1993)

Aerobitch (Spanish punk band) — High Voltage (from the album An Urge to Play Loud, People Like You Records 2000)

Alivaltiosihteeri (Finnish rockers) — Highway To Hell (from the album Yeah Baby Yeah, Hiljaiset Levyt 1992)

A.N.I.M.A.L. (Argentinian metal band) — Highway To Hell (from the album USA Toda Tu Fuerza, Warner 1999)

Anthrax (Veteran New York thrash metallers) & Dee Snider (Twisted Sister vocalist) — Walk All Over You (from the album Back In Black — A Tribute To AC/DC, Zebra 2000)

Baron Rojo (Spanish veteran heavy metal act) — Girls Got Rhythm (from the album Desafio, Avispa 1992)

Beck (American experimental artist) — Highway To Hell (from the 12 single Mixed Bizness, White Label 2000)

Pat Boone (Smooth singer most popular in the 50s and 60s) — It’s A Long Way To The Top… If You Wanna Rock ’N’ Roll (from the album In A Metal Mood: No More Mr. Nice Guy, Hip-O Records 1997)

Birmingham 6 (Obscure industrialists) — Thunderstruck (from the album Covered In Black — An Industrial Tribute To The Kings Of High Voltage AC/DC, Cleopatra 1997)

Black Obelisk (One of the first Russian thrash metal bands) — Touch Too Much (from the album Stena, Jet Noise 1994)

Bob Rivers (American radio presenter and novelty musician) — Jingle Hells Bells (from the album I Am Santa Claus, Atlantic 1993)

The Casanovas (Australian band very much influenced by AC/DC) — Riff Raff (from the single Shake It, Rubber/Shock 2003)

The Cowlicks (Self confessed rip-roaring and shin-kicking country rockers) — You Shook Me All Night Long (from the album The Cowlicks Live & Unplugged, Tres Payasos 2005)

Bruce Dickinson (Iron Maiden lead singer) — Sin City (from the single Dive Dive Dive, EMI 1990)

The D4 (New Zealand indie rockers) — High Voltage (from the album Garage Days V/A Soundtrack, Mercury 2002)

The Dandy Warhols (alternative/psychedelic unpredictables) — Hells Bells (from the single Bohemian Like You, EMI 2000)

De Heideroosjes (German punk rockers) — Bad Boy Boogie (Played live only)

Diamond Dogs (The Swedish Rolling Stones) — You Shook Me All Night Long (from the album A Salute To AC/DC, Tribute 1996)

Die Krupps (Industrial Metallers) — It’s A Long Way To The Top… If You Wanna Rock ’N’ Roll (from the album Covered In Black, Zebra 2002)

Celine Dion (French-Canadian diva) & Anastacia (American songstress) — You Shook Me All Night Long (Played live only)

Downstroke (German modern thrash metal act) — Overdose (from the album A Salute To AC/DC, Tribute 1996)

Everclear (American alternative rock trio) — Sin City (from the single Heartspark Dollar Sign, Capitol 1996)

Exodus (San Franciscan thrash metal veterans) — Overdose (from the album Fabulous Disaster, Music For Nations 1988), Dirty Deeds Done Dirt Cheap (from the album Good Friendly Violent Fun, Combat 1991)

John Farnham (Australian rock legend) — It’s A Long Way To The Top… If You Wanna Rock ’N’ Roll (from the album Age Of Reason, BMG 1989)

Femme Fatale (Lorraine Lewis — fronted glam rockers) — It’s A Long Way To The Top… If You Wanna Rock ’N’ Roll (from the single Falling In And Out Of Love, MCA 1988)

Fuckemos (Texan punk rockers) — Thunderstruck (from the album Hell Ain’t A Bad Place To Be… A Tribute To AC/DC, Reptilian Records 1999)

Genitorturers (Dominatrix fronted industrial act) — Squealer (from the album Covered In Black, Cleopatra 1996)

Girlschool (All-female quartet, popular in the 80s) — Livewire (Played live only in 1980)

Godflesh (British industrial metal icons) — For Those About To Rock… We Salute You (from the album The World’s Greatest AC/DC Tribute, Big Eye Music 2004)

Lesley Gore (Popular 60s female singer helped by Quincy Jones) — Dirty Deeds Done Dirt Cheap (from the album When Pigs Fly — Songs You Never Thought You’d Hear, Xemu Records 2002)

Great White (Glam rockers most popular in the 80s L.A. scene) — Sin City (from the album Thunderbolt A Tribute to AC/DC, Triage 1996)

Guns N’Roses (legendary L.A. rock quintet) — Whole Lotta Rosie (from the German 12-inch Single Sweet Child O’ Mine, Geffen 1989)

Hard Corps (Early rap metal group) — Back In Black (from the album Def Before Dishonour, Interscope 1991)

Hayseed Dixie (See main text) — Covered Several AC/DC Tracks On Their Tribute Album A Hillbilly Tribute To AC/DC, Dualtone 2003)

Honeygun (obscure rock outfit) — High Voltage (from the album Honeygun, 1996)

The Honeymoon Killers (Legendary Sub Pop blues noise group) — Get It Hot (from the single Get It Hot, Sub Pop 1989)

Hotwire (German hair band) — You Shook Me All Night Long (from the album Middle Of Nowhere, 2001)

Hullabaloo (Hardcore/rock/ska crossover act) — Back In Black (from the album United Colors Of Hullabaloo, Musical Tragedies 1992)

Hundred Reasons (UK emo rockers) — Back In Black (from the single How Soon Is Now, Sorepoint, 2004)

Iced Earth (See main text) — It’s A Long Way To The Top… If You Wanna Rock ’N’ Roll (from the album Tribute To The Gods, Century Media 2002)

Jackyl (Chainsaw-wielding friends of Brian Johnson) — Live Wire (from the album Stayin’ Alive, Shimmering Tone 1998)

Joan Jett (Female rock icon) — Dirty Deeds Done Dirt Cheap (from the album Hit List, Epic 1989)

Kanuuna (Finnish act who record in their native language) — Touch Too Much (from the album Kanuuna, A&M 1992)

Sam Kinison (American comedian rock fan, now deceased) — Highway To Hell (from the album Leader Of The Banned, Warner Bros 1990)

Knorkator (German punk rockers) — Highway To Hell (from the album Hasenchartbreaker, Mercury 1999)

Mark Kozelek (Red House Painters frontman) — 10 cover versions of AC/DC tracks (from the album What’s Next To The Moon, Badman 2001)

Ed Kuepper (Australian singer and songwriter) — Highway To Hell (from the album A King In The Kindness Room, Hot 2002)

Alan Lancaster (former bassist of Status Quo) — High Voltage (from the album Life After Quo, Eagle 1998)

Lead Weight (Kazakhstan metal band) — Back In Black (from the album For Thine Is The Kingdome, Maximum 1999)

Living Colour (crossover funk-metallers) — Back In Black (from the album Collideoscope, Sanctuary 2003)

Local H (American two-piece in Nirvana style) — It’s A Long Way To The Top… If You Wanna Rock ’N’ Roll (Played live only)

Marilyn Manson (The self-styled God Of Fuck) — Highway To Hell (from the album Detroit Rock City, Mercury 1999)

Metallica (Multimillion selling metallers) — Back In Black, Highway To Hell, High Voltage Live Versions (Played live only)

Motley Crue (Glam metal legends of the Sunset Strip) — Bad Boy Boogie (from the album Girls, Girls, Girls, Hip-O 1987)

Motörhead (Lemmy-fronted Brit rock ’n’ rollers) — It’s A Long Way To The Top… If You Wanna Rock ’N’ Roll (from the album The World’s Greatest AC/DC Tribute, Big Eye 2004)

Nashville Pussy (Dirty punk metal rockers) — Kicked In The Teeth, Shot Down In Flames, Highway To Hell (Played live and available as bonus tracks)

Nitronic (Featuring ex-Ratt vocalist Stephen Pearcy) — Whole Lotta Rosie (Played live only)

Omen (American traditional heavy metal group) — Whole Lotta Rosie (from the EP Nightmares, Metal Blade 1987)

Onslaught (UK thrash metal titans) — Let There Be Rock (from the album In Search Of Sanity, London 1989)

Pearl Jam (Seattle grunge legends) — Sin City (Played live only)

Phish (Alt rock quartet) — Highway To Hell (Played live only)

Psychopomps (Danish industrial outfit) — Badlands (from the album Covered In Black, Zebra 2002)

Quiet Riot (Veteran Canadian hard rock act) — Highway To Hell (from the album Alive And Well, Axe Killer 1999)

Red Star Belgrade (Alternative country experimentalists) — Highway To Hell (from the album Telescope, Checkered Past 2000)

Refused (Swedish modern punk innovators) — Back In Black (Played live only)

REO Speedealer (Metal/punk band now known as Speedealer) — Rocker (Played live only)

Henry Rollins (former Black Flag/current Rollins Band vocalist and spoken word performer) and The Hard-Ons (Aussie punk rock veterans) — Let There Be Rock (single, Vinyl Solution 1991)

The Screaming Jets (Aussie hard rockers, popular in early nineties) — High Voltage, Ain’t No Fun Waiting Round To Be A Millionaire (from the single Living’ In England, Rooart 1993)

Shakira (Tiny Colombian pop singer) — Back In Black (from the album Live And Off The Record, Sony 2004)

Six Feet Under (See main text) — T.N.T. (from the album Graveyard Classics, Metal Blade 2000), Complete re-recorded version Of Back In Black (Graveyard Classics 2, Metal Blade 2004)

Skid Row (American hard rockers fronted by Sebastian Bach) — T.N.T., Little Lover (Played live only)

Slash’s Blues Ball (Guns N’Roses/Velvet Revolver guitarist’s side project) — Night Prowler, Highway To Hell (Played live only)

Spahn Ranch (Industrial/electronic rock outfit) — Shot Down In Flames (from the album Covered In Black, Zebra 2002)

Sprung Monkey (Hardcore funsters) — Thunderstruck (from the album Varsity Blues, Hollywood 1999)

Los Straitjackets (Surf rockers from Nashville) — Hell Ain’t A Bad Place To Be (from the album A Salute To AC/DC, Tribute 1996)

Andrew Strong (Irish star of The Commitments movie) — Girls Got Rhythm (from the album Strong, MCA 2003)

Supersuckers (Punk rockers with a country side) — Rock ’N’ Roll Singer (Played live only)

Surf Rats (Professional surfers who also make music) — Rocker (from the album Straight Between The Eyes, Lost Moment 1989)

Andy Taylor (Ex-Duran Duran) — Live Wire (from the album Dangerous, A&M 1990)

Lydia Taylor Band (Female-fronted Canadians) — Highway To Hell (from the album Lydia Taylor Band, Passport 1981)

Terminal Sect (Industrial two-piece) — Who Made Who (from the album Covered In Black, Zebra 2002)

The Donnas (All Female alternative punk quartet) — Shot Down In Flames (Played live only Coney Island High, New York, 11/5/98)

The Dwarves (Punk legends famous for naked guitarist) — Big Balls (from the album Hell Ain’t A Bad Place To Be… A Tribute To AC/DC, Reptilian Records 1999)

The Fargone Beauties (Australian rock act) — Highway To Hell (from the album It’s Hard When You’re Ugly, Mercury 1992)

The Hives (Swedish garage quintet) — Back In Black (Played live only)

The Offspring (Million selling modern punk rockers from Orange County) — Sin City (Played live only)

Tiny Tim (aka Herbert Khaury, eccentric 60s entertainer) — Highway To Hell (from the single I Love Rock ’N’ Roll, Regular 1992)

Tornado Babies (Swedish 80s hard rock band) — Jailbreak (from the album A Salute To AC/DC, Tribute 1996)

Transport League (Swedish metal crossover group) — Let There Be Rock (from the album A Salute To AC/DC, Tribute 1996)

Travis (Scottish alternative act) — Back In Black (Played live, Leeds, England 28th May 2001)

Trust (French hard rock group from the 70s/80s) — Love At First Feel (from the album Paris By Night, Melodia 1978)

The Turbo A.C.’s (American punk group) — Riff Raff (Played live in Vienna, June 2001)

Twisted Sister (Recently re-formed outrageous 80s glamsters) — Sin City (from the album Twisted Forever, Koch 2001)

Ugly Kid Joe (Defunct early 90s funk metal crew) — Sin City (from the single Everything About You, Mercury 1992)

Vulcain (Hard rock band, known as the French Motörhead) — Hell Ain’t A Bad Place To Be (from the album Live Force, Musicdisc 1987)

Warrant (Lipstick-wearing rockers, famous for the 80s hit „Cherry Pie“) — Down Payment Blues (from the album Under The Influence, Downboy 2001)

W.A.S.P. (Los Angeles’ shock rockers from the 80s) — It’s A Long Way To The Top… If You Wanna Rock ’N’ Roll, Whole Lotta Rosie (Played live only)

Wax Tadpole (Obscure Aussie punk rockers) — Let There Be Rock (from the album Hometown Tribute, GOH International 2000)

Wolfsbane (British rock/metal band who once supported Iron Maiden) — If You Want Blood… You’ve Got It (Played live 1987)

Zakk Wylde (Ex Ozzy Osbourne guitarist) — Hell Ain’t A Bad Place To Be (from the album Thunderbolt: A Tribute To AC/DC, De Rock 1998)

 

 

БЕЛЕЖКА: Австралийската група The Stetsons включва във втория си албум песента на Бон Скот „Up In The Hills Too Long“, която Бон пише, докато още е член на Mount Lofty Rangers.