Иван Бунин
То приижда в нощта…

То приижда в нощта —

с плетеници от пяна по пясъка

и с лазурен отблясък залива скалистия бряг…

О, божествен светлик на незримото, вечно блещукащо

в мириади незрими души!

 

Щеше мрак да цари,

но морето е цяло изпълнено

със светлинен прашец, а отгоре звездите горят.

Всичко в здрача личи: и води огледални, и рифове,

и отвесни, крайбрежни скали.

 

В полуздрачната нощ

се люлеят вълните разпенени —

огледалната, звездната шир е преляла докрай!

Ала само понякога диплите тежки и гъвкави

върху влажния пясък пълзят.

 

Грее фосфорна глъб

и излъчвайки тайнствени пламъци,

по чакъла пилеейки пяна и бледи искри —

в полумрака морето светлее мистично и трепетно,

озарено до дъното чак.

 

И тогава аз цял

запламтявам от радост невиждана:

мойте шепи улавят кипящата, пенна вълна

и се сипят не капки вода, а сапфири разискрени

сякаш твоят син пламък, Живот!

 

1904