Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
В пустынной вышине…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Високо горе,

в безкрайния небесен океан

сияе тюркоазеният изток.

Далеч в степта

студеното и чисто слънце гасне,

потръпва въздухът звънтящо-свеж

и тишина царува —

о, тишина на есенния залез

и черни, обезлистени тополи…

Как хубави са пустите алеи!

 

На юг отправям поглед,

натам, където някога бях влюбен

и още жив е тъжният ми спомен…

Израстват там,

в бездънния небесен океан,

на облаците снежните грамади,

припламват, плуват дълго и потъват.

Как чисто са изваяни, как хладно,

червените им, девствени контури!

Как хубави са нивите безлюдни!

 

И пъстроцветна шума,

покрита със замръзваща роса,

в алеята под стъпките ми шушне…

Помръкват далнините

и аленее гаснещият запад.

В спокойната, студена красота

застива всичко, помъртвява бавно

и хладината нощна ме облъхва,

и аз стоя, обхванат от безмълвност…

Как хубав, как самотен е животът!

 

1898

Край