Много ми харесва варианта от началото на Бесове на Достоевски:
Ни следа тъма проклета
Сбъркали сме пътя знам…
Но пък тук имаме финале гранде:
„В небосвода се разпръсват
бесовете — рой след рой,
и сърцето ми разкъсват
с жални викове и вой…“
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.