Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Бесы, 1830 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Петър Велчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Руски поети
© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009
© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Петър Апостолов
Предпечатна подготовка: „Алтернатива“
Формат 16/60/90
Печатни коли 20,5
978-954-09-0321-7
На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- — Добавяне
Тичат облаци, тъмнее;
грее скритата луна
и снегът летящ сребрее;
мрачна, мътна светлина.
Носи, носи ме шейната
и звънчето: дзън-н-н! звъни…
Как е страшно на душата
в непознати равнини.
„Хайде, кочияш!“ — „Конете,
господарю, не вървят;
ослепях от ветровете
и затрупва ни снегът.
То човек да се отчае!
Май обърках пътя аз…
Някой — бес ли си играе?
Ето го — кръжи край нас!
Виж го как лудува, писка,
плюе в мене и кълне,
и в дола да блъсне иска
подивелите коне.
Ту е като стълб крайпътен,
прошумял за миг в нощта;
ту проблясва с пламък смътен
и изчезва в пустошта.“
Тичат облаци, тъмнее;
грее скритата луна
и снегът летящ сребрее;
мрачна, мътна светлина.
Чувствам — нямам сили вече,
а звънчето мигом: млък!
Спряхме… „Кой ни се изпречи?“
„Знам ли? Пън ли или вълк?“
Плаче бурята, извива,
тръпните коне пръхтят;
той в мъглата се укрива,
но очите му блестят.
И конете пак препускат,
и звънчето: дзън-н-н! звъни…
Гледам: духове се спускат
в заснежени равнини.
Уродливи, неспокойни,
в тази бяла пустота,
литват бесове безбройни,
като есенни листа…
Ех, че скръбно те запяват!
Накъде из тоя мрак?
Дух домашен ли опяват?
Вещица ли женят пак?
Тичат облаци, тъмнее;
грее скритата луна
и снегът летящ сребрее;
мрачна, мътна светлина.
В небосвода се разпръсват
бесовете — рой след рой,
и сърцето ми разкъсват
с жални викове и вой…
1830