Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Поэт и толпа, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Procul este, profani![1]

Поетът лира вдъхновена

докосна леко и запя.

Край него все така надменна,

безстрастна и непросветена,

мълчеше тъпата тълпа.

 

И двоумеше се тълпата:

„Защо тъй звучно пее той?

И за каква ли цел чудата

тревожи нашия покой?

Какво дрънчи и пророкува?

Защо сърцата ни вълнува?

На чародея песента

е като вятъра свободна,

но като вятър е безплодна —

и за какво ли ни е тя?“

 

Поетът

 

Мълчи, безсмислен, тъп народ,

затънал в грижи роб и скот!

Аз мразя твоя ропот зверски.

Не божи син, а земна твар,

ти всичко мериш на кантар —

дори кумира Белведерски.[2]

Ти полза в него не откри.

А той е мрамор, бог!… Но ето:

за теб по-ценно е гърнето,

че в него гозба се вари.

 

Тълпата

 

Добре, но ако си избраник,

ако на бога си посланик,

таланта си ни посвети —

сърцата тъмни просветли!

Виж: малодушни сме, коварни,

безсрамни, зли, неблагодарни;

с души студени на скопци,

сплетници, роби и глупци;

в сърцата ни цъфтят пороци —

с любов към ближния ни дай

най-съкровените уроци,

ще те изслушаме докрай.

 

 

Поетът

 

Махнете се! Поетът с песен

не може да ви утеши.

Тънете си в разврат и плесен —

за лира нямате уши!

Противни сте ми като гроба.

За свойта тъпота и злоба

до днес сте имали затвор,

камшик, бесилка и топор.

Достатъчно, слуги безумни!

Сметта по улиците шумни

метат — полезен труд, нали! —

 

Но кой, кажете, ще накара,

вместо да служат пред олтара,

жреците да държат метли?

Не, не за битки сме родени,

и не за корист, не за бяс —

а за молитви вдъхновени,

за сладки звуци и екстаз.

 

1828

Бележки

[0] Стихотворението е отговор на отправяни към Пушкин моралистични критики. Това обяснява резкия му, на места публицистичен патос. Ще бъде грешка, ако търсим в това стихотворение проповед на така нареченото „чисто“ изкуство, „изкуство за изкуството“ и други подобни. Това би било в противоречие с цялостното умонастроение и мирогледа на Пушкин. Прочее, когато пише:

Но кой, кажете, ще накара,

вместо да служат пред олтара,

жреците да държат метли? —

Пушкин едва ли е подозирал, че и това е възможно да се случи на практика. След Октомврийската революция от 1917 г. Ал. Блок получава призовка да се яви на улична работа по почистване на леда. Твърди се, че призовката е била подписана лично от небезизвестния Гр. Зиновиев, който по онова време е председател на болшевишкия Петроградски съвет.

[1] Махнете се, непосветени! (лат.). Възклицание на жреца от VI песен на „Енеида“ от Вергилий. — Б.пр.

[2] Става дума за статуята на Аполон, която се намира във Ватикана. — Б.пр.

Край