Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Утреннее размышление о Божием величестве, 1743 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Петър Велчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Руски поети
© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009
© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Петър Апостолов
Предпечатна подготовка: „Алтернатива“
Формат 16/60/90
Печатни коли 20,5
978-954-09-0321-7
На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- — Добавяне
Отново дневното светило
разпръсна над света зари,
делата божии разкрило.
Дух мой, възторжено се взри!
И виж — от първите лъчи
Творецът вече си личи!
Да можехме да се издигнем
високо в ясния простор
и чак до слънцето да стигнем
с несъвършения си взор,
бихме съзрели — разпрострян,
безбрежен, огнен океан.
Вълни от пламък там връхлитат
и не намират брегове;
там вихри огнени се сплитат,
сражавайки се векове,
там врящи дъждове шумят,
скали, като вода, кипят.
Но страховитата грамада
пред Теб е само куп искри,
а ти, о, Боже, си лампада
и вековечно тя гори
над дните наши и дела,
каквито Ти ги пожела!
От мрака зъл се отърваха
поля, морета, дървеса
и пред очите ни изгряха,
о, Боже, твоите чудеса.
И всяка плът нададе вик:
„Какъв първотворец велик!“
Неща привични, всеизвестни
е озарил денят, а Ти
със своя взор проникваш в бездни,
където вечността блести.
И тя обзема ни така,
че няма място за тъга.
Творецо! Моля те, прости ми,
че още в мрака се моря, —
премъдра светлина прати ми
и научи ме да творя,
а като гледам всяка твар,
да славя Теб, безсмъртен цар.
1743