Рекс Стаут
Почти мъртъв (7)

VII

Когато в 6,30 се върнах на 35-та улица, там разговаряха много делово.

Зарадвах се, че Сол Панзър е в червеното кресло. Несъмнено Джони Кимс си беше направил устата за него, париран на момента от Улф. Беше си въобразил, под въздействието на някаква мания за величие, че моето място трябва да му принадлежи. Скоро се отказа. Не беше лош в занаята, но с него трябва да се внимава, докато Фред Дъркин — едър, плещест и плешив — знаеше много точно какво може и какво не — далеч по-ценно качество, отколкото да твърдиш, че си голяма работа. Ори Кедър беше еднакво изискан в постъпките и външността си. Честно казано, най-ми допадаше Сол Панзър, защото беше независим. И сега да реши да заеме моето или нечие друго място — ще го има. Сол седеше в червеното кресло. Останалите бяха наредени пред бюрото на Улф. Поздравих и седнах. Улф отбеляза, че не ме е чакал толкова рано.

— Напълно е изтощена. Ще бъде тук утре сутринта в 11 часа. Да започвам ли?

— Ако имаш нещо интересно, давай!

— Знам ли? Два часа се ровихме в миналото; излязоха две — три неща, които могат да послужат. Есента на 1952 година през октомври в кантората се отбил мъж. Избухнал скандал между него и Моллой. Стигнало се до сбиване. Тя дочула трясък и като влязла, видяла същия мъж да лежи на пода. Моллой казал, че ще се оправи сам и тя напуснала стаята. Скоро посетителят успял да стане и си тръгнал. Тя не знае името му; не е разбрала за какво са се карали. Вратата между двете стаи е била затворена.

Улф изръмжа.

— Само това ли? Друго нещо?

— Другото се случило в началото на лятото. Две седмици наред една жена е звъняла в кантората почти всеки ден. Когато Моллой отсъствал, поръчвала, като се върне, да се обади на Дженет. Ако той бил там, й казвал, че въпросът не може да се обсъжда по телефона и прекъсвал разговора. После изведнъж престанала да звъни.

— Знае ли мисис Моллой какво е искала?

— Не. Никога не е подслушвала разговорите.

Той ме погледна изпитателно.

— Пак си хлътнал.

— Да, сър. Само за четири секунди — още не беше проговорила. Отсега нататък ти ще ми плащаш, но ще работя за нея. Единственото ми желание е да бъде щастлива. Когато това стане, ще се оттегля на самотен остров до края на живота си. — Ори Кедър започна да се смее, а Джони Кимс се изкиска. Не им обърнах внимание и продължих. — Последното се случило през февруари или март на 1953, малко преди да се оженят. Моллой се обадил към обяд, че няма да успее да стигне до кантората, а билетът му за хокей е в бюрото му. Помолил я да му го прати по човек в един ресторант в центъра. Намерила го в малък син плик, изпратен по пощата. Бил леко отворен. Освен билета, в него имало квитанция за наемане на сейф за съхранение на ценности, издадена от компанията Метрополитън Сейф Депозит на името на Ричард Рандъл. Изведнъж мисис Моллой се сетила за намеренията си преди много време да се омъжи за човек със същото име. Сложила всичко обратно в плика, адресиран пак до това лице, но адреса не си спомня.

— Знаем къде да се отнесем ако потрябва — каза Улф. — Друго?

— Няма. Да приготвя ли записките?

— Не сега. — Той се обърна към останалите. — Господа, научихте най-новото от Арчи. Имате ли въпроси?

Джони Кимс се изкашля.

— Едно не ми е ясно. Не разбирам как така Питър Хейс е невинен. Четох вестниците… съдът бързо приключи с делото.

— Аз го твърдя — Улф беше безцеремонен. С Джони трябва да бъдеш безцеремонен и рязък. Обърна се към мен. — Обясних им ситуацията най-общо, без да споменавам името на клиента и за какво ни е наел. Ще го знаем само ние.

— Други въпроси? — попита отново. Въпроси нямаше.

— Тогава да действаме! Арчи, как стоят нещата с телефонните кабини около Моллой?

— Аптеката, която спомена Фреър, е най-близкото място с телефон. Не се оглеждах много.

Улф се приближи до Дъркин.

— Фред, ти ще свършиш това. В 9 ч. са се обадили на Питър Хейс от някъде близо до къщата. Следващият разговор с полицията е последвал веднага, след като той е влязъл в сградата. Няма много надежда, защото това е работа от преди 3 месеца, но ти се опитай. Най — подозрителен е смесеният магазин. За всеки случай обиколи околността! Ако и двата разговора са проведени от едно и също място, все някой може да се спомни. Започна веднага! Разговорите са водени вечерта. Въпроси?

— Не, сър. Всичко е ясно. — Фред никога не отделя поглед от Улф, когато говори с него. Мисля, че всеки момент очаква на главата му да се появи я рог, я ореол. Не съм сигурен кое точно, но не иска да пропусне момента. — Да тръгвам ли вече, сър?

— Почакай докато свършим.

Улф се насочи към Кедър.

— Ори, ще се запознаеш с търговските операции и сътрудниците на Моллой, както и с неговото финансово положение. В 10 ч. сутринта ще се срещнеш с мистър Фреър в кантората му да ти даде наличната информация. Ще започнеш с нея. Достъпът до сведенията и документите на Моллой няма да бъде лесен.

— Ако е водил някаква документация — казах, — то тя не е в кантората му. Поне мисис Моллой никога не е виждала такава. Нямало и сейф.

— Виж ти! — Улф повдигна вежди. — Търговия с недвижими имоти и никакви книжа? Арчи, сядай да пишеш!

Върна се отново при Ори.

— Тъй като Моллой не е оставил наследство, единствено право на достъп до сведения и документи, доколкото знам, има вдовица та на Моллой, но то може да бъде упражнено само по съдебен път. Фреър твърди, че Моллой няма адвокат и смятам да й намекнем за Паркър. Ние няма да му предлагаме нищо. И Фреър мисли, че трябва тя да го наеме. Сега първата ни работа е да намерим книжата на Моллой. Въпроси?

— Не сега — Ори поклати глава. — Може да имам въпроси след разговора с Фреър. Ще ти позвъня.

Улф направи гримаса. С изключение на неотложните разговори, момчетата никога не се обаждат между 9 и 11 сутринта и 4 и 6 следобед, когато е при орхидеите. Въпреки това проклетият телефон пак звъни тъкмо когато се е задълбочил в някоя книга или решава кръстословица. А понякога е зает и в кухнята с Фриц. В такива случаи Улф излиза от кожата си. Тръгна към Кимс.

— Джони, Арчи ще ти даде няколко имена и адреси — на мистър Томас, Л. Ъруин и семейство Джеръм Аркоф. Били са с мисис Моллой на театър онази вечер. Съпругата на Аркоф се е обадила на мисис Моллой да й предложи излишния билет. Това може и да не се окаже важно. Нашият X е чакал сгоден случай и се е възползвал. А може и предварително да е знаел, че мисис Моллой няма да бъде вкъщи вечерта. Трябва да проверим. Хората на Фреър са се опитали да се доберат до нещо, но са действали грубо и глупаво, което личи от рапортите им. Ако само подразбереш, че мисис Моллой е била поканена нарочно, свържи се с мен веднага!

— Кога, сър? — побърза да попита Джони. Улф поклати глава.

— Не се притеснявай! Обаждаш се само ако имаш повод за съмнения.

— Разбира се! Както кажете!

— Това и казах.

Дойде ред на Сол Панзър.

— За теб бях намислил нещо, но то може да почака. Ще се помъчим да разберем защо е бил у Моллой този плик, адресиран до Ричард Рандъл, с квитанцията за наетия сейф преди 3 години. Ако беше обикновена формалност да получим сведения от такава компания за техен клиент, не бих те занимавал с това, но съм сигурен, че не е лесна работа. Въпроси?

— По — скоро една идея — предложи Сол. — Арчи може да се обади на Лон Коен от „Газет“ за едно качествено копие от снимка на Моллой. Ще свърши по-добра работа от тази във вестника.

Останалите се спогледаха. Всички ги биваше, но много исках да разбера за себе си дали са усетили това, което Сол веднага надуши — че Моллой е Ричард Рандъл. Излишно беше да ги питам. Щяха да кажат „ДА“.

— Ще се обадим на Лон — отговори Улф. — Нещо друго?

— Не, няма, сър.

Улф се приближи до мен.

— Арчи, ти чете съдебната преписка, която Фреър донесе. Видя данните за мис Дилиа Брандт, последната секретарка на Моллой. Знаеш къде можеш да я намериш.

— Естествено.

— Срещни се с нея. Ако там има нещо, което може да ни послужи, вземи го. Тъй като работиш за мисис Моллой, сигурно ще се наложи да поискаш и нейното съгласие. Действай!

Всеки от присъстващите го прие по свой начин с характерната си усмивка — кой по-сдържано, кой по-силно изразено.