Клайв Къслър
Ударна вълна (16)

14.

Двумоторният реактивен транспортен самолет „Буканиър“ се приземи гладко и се придвижи по пистата до едно спокойно кътче на военновъздушната база „Андрюс“, разположена на югоизток от Вашингтон. Оборудван с всички удобства за старшите офицери от Военновъздушните сили, самолетът летеше почти толкова бързо, колкото и съвременните самолети изтребители.

Докато стюардът на полета, облечен в униформата на мастър сержант от Военновъздушните сили, носеше багажа им до чакащата ги кола с шофьор, Пит се удиви на влиянието на адмирал Сандекър в столичния град. Запита се кой ли генерал е успял да придума адмиралът да му заеме самолета за временно ползване от НЮМА и по какъв начин е успял да го склони.

Джордино дремеше в колата, а Пит гледаше с невиждащ поглед ниските сгради на града. Движението във върховия час бе почнало да се насочва извън града и улиците и мостовете, водещи към предградията, бяха задръстени. За щастие тяхната кола пътуваше в обратна посока.

Пит се прокле за глупостта си, че не се върна на „Айс Хънтър“ веднага след като издигна вертолета във въздуха. Ако Джордино правилно бе изтълкувал думите на Мейв, значи тя се намираше в опасност. Мисълта, че я е изоставил, когато го е викала спешно, глождеше съзнанието му.

Дългата ръка на Сандекър се вмъкна в меланхолията му и хвърли покривало върху чувството му за вина. Откакто работеше в НЮМА, Пит никога не бе поставял личните си проблеми над жизненоважната дейност на агенцията. По време на полета за Пунта Аренас Джордино бе сложил последният щрих: „Има време да се тровиш от яд, но не и сега. Хора и морски свят загиват. Колкото по-скоро пресечем пътя на това зло, толкова повече живота ще бъдат спасени. Забрави я засега. Когато цялата тази гадост свърши, можеш да си вземеш една година отпуск и да идеш да я търсиш из австралийската пустош“.

Джордино сигурно никога нямаше да бъде поканен да преподава риторика в Оксфорд, но той рядко не успяваше да изпълни цял том с разумни мисли. Пит се предаде и с неохота пропъди Мейв от мислите си, макар и не особено успешно. Споменът за нея продължи да витае във вид на портрет, който с времето ставаше все по-красив.

Излезе от вглъбеността си, когато колата свърна по пътеката за коли пред високото зелено здание със затъмнени прозорци, в което се помещаваше главната квартира на НЮМА. Паркингът за посетители беше препълнен с подвижни телевизионни станции и фургони, които излъчваха микровълни, достатъчни да бъдат използвани за откриването на закусвалня за печени пилета.

— Ще ви закарам в подземния паркинг — каза шофьорът. — Тук лешоядите ви чакат да пристигнете.

— Сигурен ли сте, че в сградата не броди убиец със секира? — попита Джордино.

— Нищо подобно. Посрещането е за вас. Новинарите са гладни за подробности за масовото клане на борда на екскурзионния кораб. Австралийците се опитаха да наложат забрана за разгласяването му, но цялата страхотия излезе наяве, когато оцелелите пътници се разбъбриха след пристигането си в Чили. Те ви възхваляваха как сте им спасили живота и сте предотвратили сблъсъка на кораба в скалите. А фактът, че две от пътничките били дъщери на краля на диамантите Артър Дорсет, естествено, изпълни страниците на жълтата преса.

— Значи сега го наричат „масово клане“ — въздъхна Пит.

— За радост на индианците, че този път няма да обвиняват тях — отбеляза Джордино.

Колата спря пред караул, поставен пред малка ниша, водеща към частен асансьор. Те попълниха пропуск и взеха асансьора за десетия етаж. Когато вратата на кабината се отвори, двамата се озоваха в просторна зала — електронното владение на Хирам Йегър, откъдето компютърният магьосник направляваше мрежата от системи с обширни данни на НЮМА.

Йегър вдигна поглед от огромното бюро във вид на подкова, разположено в средата на залата, и се усмихна широко. Този път не беше в работния си комбинезон, а с избеляло яке „Ливайс“, което изглеждаше така, сякаш кон го бе влачил от Тумбстоун до Дюранго. Той скочи на крака, заобиколи бюрото и се здрависа енергично с Пит и Джордино.

— Радвам се да ви видя отново в тази сграда, негодници такива. Откакто офейкахте в Антарктида, тук настъпи скука като в изоставен увеселителен парк.

— Все си е по-добре отново да стъпваш по под, който не се люлее и клатушка — отбеляза Пит.

Йегър се захили на Джордино.

— Станал си по-намусен отпреди.

— Това е, защото краката ми са все още студени като лед — отвърна Джордино с обичайния си пародиен тон.

Пит обходи с поглед стаята, пълна със системи за електронни данни и обслужващия ги персонал.

— Тук ли са адмиралът и Руди Гън?

— Чакат ви в частната заседателна зала — отвърна Йегър. — Предположихме, че двамата с Ал ще идете направо там.

— Исках да те хвана, преди да сме се настанили.

— Какво си наумил?

— Ще ми се да погледна данните ти за морските змейове.

Йегър учудено повдигна вежди.

— Морски змейове ли каза?

Пик кимна.

— Възбудиха любопитството ми. Не мога да ти кажа защо.

— Може и да се изненадаш, като научиш, че имам планина от материали за морските змейове и езерните чудовища.

— Нямам предвид легендарните същества, плуващи в Лох Нес и езерото Чамплейн — поясни Пит. — Интересуват ме само морските разновидности.

Йегър сви рамене.

— Тъй като повечето от забелязаните са навътре в моретата, това намалява възможността за търсенето им с осемдесет процента. Утре сутринта ще оставя на бюрото ти дебела папка.

— Благодаря ти, Хирам. Както винаги съм ти признателен.

Джордино погледна часовника си.

— Предлагам да тръгваме, преди адмиралът да ни е обесил на най-близката рейка.

Йегър посочи една врата.

— Можем да слезем по стълбите.

Когато Пит и другите влязоха в заседателната зала, Сандекър и Гън изучаваха региона с последния случай на необяснимата смърт, прожектиран върху холографска карта. Адмиралът и Гън пристъпиха напред, за да ги приветстват. Известно време всички останаха скупчени един до друг и обсъдиха развоя на събитията. Гън нетърпеливо разпита Пит и Джордино за подробности, но те и двамата бяха капнали от умора и разказаха сбито безумната поредица от случки.

Сандекър благоразумно не ги притесни. Пълните доклади можеха да бъдат написани и по-късно. Той посочи празните столове.

— Защо не седнете и да пристъпим към работа.

Гън насочи вниманието им към една от сините сфери, която като че ли плуваше над единия край на масата.

— Това е последната смъртоносна зона — поясни той. — Индонезийски товарен кораб на име „Ментауай“ с екипаж от осемнайсет души.

Пит се обърна към адмирала.

— Плавателният съд, който се взривил, след като друг екипаж се качил на борда ли?

— Същият — кимна Сандекър. — Както те уведомих на борда на „Айс Хънтър“, съобщиха ни, че в същия район актьорът Гарет Конвърс, екипажът му и луксозната му джонка са минали покрай петролен танкер, който останал невредим. Джонката и всички на борда май че са изчезнали.

— И сателитът ли не ги е засякъл? — попита Джордино.

— Било е много облачно, а и инфрачервените камери не улавят плавателни съдове с големината на джонка.

— Трябва да вземем под внимание и още нещо — рече Гън. — Капитанът на американския контейнеровоз, който открил „Ментауай“, съобщи, че някаква луксозна яхта се отдалечила с голяма скорост от мястото. Не можел да се закълне пред съда, но бил сигурен, че яхтата се приближила до „Ментауай“, преди той да пристигне след сигнала за помощ от товарния кораб. Смята също така, че екипажът на яхтата по някакъв начин е отговорен за експлозиите, които помели и пратения от него спасителен екип.

— Струва ми се, че въпросният капитан има прекалено развито въображение — вметна Йегър.

— Да се твърди, че на този човек му се привиждат демони, е некоректно. Капитан Джейсън Келси е високоотговорен мореплавател със солидна характеристика за способност и почтеност.

— Даде ли описание на яхтата? — поинтересува се Пит.

— Когато съсредоточил вниманието си върху нея, яхтата вече била твърде далече, за да я разпознае. Вторият му офицер обаче успял да я огледа по-рано с бинокъла, преди да е увеличила разстоянието между тях. За щастие той бил любител художник, който обичал да скицира кораби и да се хвали с това, когато слизал на някое пристанище.

— Значи е нарисувал нейна скица?

— Признава, че си е позволил малко волности. Яхтата се движела встрани от него и той я виждал предимно откъм кърмовата й част. Успя обаче да ни предостави достатъчно точно подобие, за да издирим по модела на корпуса строителите й.

Сандекър запали една от пурите си и се обърна към Джордино.

— Ал, защо не поемеш разследването на този случай?

Джордино бавно извади пура, точно копие на тази на Сандекър, и пак бавно я завъртя между палеца и пръстите си, докато затопляше единия й край с клечка кибрит.

— Ще тръгна по следата, след като си взема душ и се преоблека.

Начинът, по който Джордино дебнеше случай, за да задигне някоя пура от личния запас на адмирала, беше загадка, която удивляваше Сандекър. Играта на котка и мишка продължаваше с години и Сандекър така и не успяваше да разгадае тайната, а беше твърде горд, за да поиска отговор от Джордино. Особено го влудяваше фактът, че изобретателността на Джордино неизменно стигаше дотам, че никога не можеше да се установи броя на липсващите пури.

Пит драскаше нещо в един бележник и заговори на Йегър, без да вдига поглед.

— Предполагам, ще можеш да ми кажеш, Хирам. Идеята ми за смъртоносни звукови вълни допринесе ли с нещо?

— Да, и то много, както се оказа — отговори Йегър. — Специалистите по акустика все още разработват подробна теория, но, изглежда, ние сме насочили вниманието си към „убиец“, който се движи през вода и съдържа няколко елемента. Има множество аспекти, които трябва да се изследват. Първият е източник за генериране на голяма енергия. Вторият — разпространението, или как пътува енергията от източника през моретата. Трето, каква е целта или структурата, която приема акустичната енергия. И четвърто, физиологическият ефект върху човешката и животинската тъкан.

— Можеш ли да ми посочиш случай на звукови вълни с голяма сила, които да са смъртоносни? — попита Пит.

Йегър сви рамене.

— Засега не сме стъпили на твърда почва, но това е най-доброто, с което разполагаме в момента. Единственият жокер в колодата е, че звуковите вълни, достатъчно силни да убиват, не могат да дойдат от обикновен звуков източник. Дори и много силен източник не е в състояние да убива от разстояние, колкото и да е голямо то, освен ако звукът не е фокусиран по някакъв начин.

— Трудно ми е да повярвам, че една комбинация от звук с голяма сила и енергия с прекомерен резонанс, след като е изминала огромно разстояние през вода, може да излезе на повърхността и да унищожи всяко живо същество в радиус от трийсет и повече километра.

— Имате ли представа откъде произлизат тези звукови вълни? — попита Сандекър.

— Да, всъщност имаме.

— Може ли един звуков източник наистина да причини толкова потресаващо много жертви? — попита Гън.

— Не, и тъкмо това е уловката — отвърна Йегър. — За да се стигне до масово убийство над и под морската повърхност с величината, която изпробвахме, ние трябва да търсим няколко различни източници в противоположните части на океана. — Той замълча и разрови купчината документация, докато намери онова, което търсеше. После взе дистанционното управление и натисна поредица от кодове. В противоположните ъгли на холографската карта светнаха четири зелени светлинки. — Използвайки глобалната мониторна система от подводни микрофони, разположени в океана от нашите военновъздушни сили, за да проследяват съветския подводен флот по време на студената война, ние успяхме да открием източника на разрушителните звукови вълни в четири различни точки в Тихия океан. — Йегър спря да говори, за да раздаде на присъстващите копия от разпечатката на морската карта. — Източник номер едно — най-силният засега, се оказа, че излъчва звукови вълни от остров Гладиатор, от върха на верига от вулканични планини, намиращи се дълбоко в океана, който се показва над повърхността в средата на разстоянието между остров Тасмания и Южния остров на Нова Зеландия. Номер две е почти по права линия в посока на Командорските острови, край полуостров Камчатка в Берингово море.

— Това е доста на север — отбеляза Сандекър.

— Не мога да си представя какво добиват там руснаците — вметна Гън.

— После се отправяме на изток през морето към остров Кунгхит, край Британска Колумбия, Канада, за номер три — продължи Йегър. — Последният източник според проследяването му чрез диаграма на данни от подводните микрофони, е на Исла де Паскуа, или Великденския остров, както е по-известното му наименование.

— Образува се форма на трапец — вметна Гън.

Джордино се изправи на мястото си.

— На какво?

— На трапец, четириъгълник, на който две от страните му не са успоредни.

Пит стана от масата и закрачи към триизмерната карта на океана, докато едва ли не влезе в нея.

— Малко е необичайно, че всички акустични източници идват все от острови. — Той се обърна към Йегър. — Сигурен ли си в данните си? Да няма някаква грешка? Дали електронните ти уреди са обработили правилно информацията от проследяването, подадена от подводните микрофони?

Йегър го загледа така, сякаш Пит му бе забил юмрук в гърдите.

— Статистическите ни анализи вземат под внимание приемането на акустичната мрежа и алтернативните пътища на лъчите с оглед измененията на океана.

— Примирявам се — рече Пит и направи извинителен поклон, после попита: — Островите обитаеми ли са?

Йегър му подаде малка папка.

— Събрахме обичайната енциклопедия от данни за островите — природни условия, фауна, население. Остров Гладиатор е частна собственост. Останалите три са дадени под наем на чужди държави за минерални проучвания. Те трябва да се считат за забранени зони.

— Как може звук да се разпространява на такива огромни разстояния под водата? — попита Джордино.

— Високочестотният звук се абсорбира бързо от солта в морската вода, докато нискочестотните акустични вълни не се влияят от молекулярната структура на солта и има сигнали, проследявани в обсег до хиляди километри. Следващата част от сценария е доста мъглява. По някакъв начин, който тепърва ще трябва да разберем, нискочестотните лъчи с голяма сила, излъчвани от различните източници, излизат на повърхността и се съсредоточават в така наречената „зона на конвергенция“. Тези феномени учените наричат „каустичност“.

— Като на содата каустик? — попита Джордино.

— Не, нещо като плик, който се образува, когато звуковите лъчи се срещнат и съберат в една точка.

Сандекър вдигна чифт очила към светлината, за да провери дали са зацапани.

— Какво ще стане, ако всички ние седим на палубата на кораб, намиращ се в средата на зоната на конвергенция?

— Ако бъдем засегнати само от един звуков източник — поясни Йегър, — ще чуем тихо бръмчене и може би няма да почувстваме нищо, освен леко главоболие. Но ако четири вълни се съберат в един и същи район по едно и също време, конструкцията на кораба ще увеличи силата им и ще отекне или завибрира и звуковата енергия ще причини увреждане на вътрешните органи, достатъчно да убие всички нас в порядъка на минути.

— Съдейки по пръснатите на различни места обекти, засегнати от бедствието — рече мрачно Джордино, — това нещо може да се движи с бясна скорост и да поразява всяко кътче в морето.

— Или по крайбрежието — добави Пит.

— В процеса на работата ние предвиждаме къде биха се събрали лъчевите потоци — каза Йегър, — но е трудно да излезем с установена формула. За момента най-доброто, което можем да направим, е да нанесем на карта приливите и отливите, водните течения, морските дълбочини и температурата на водата. Всички те променят значително пътя на звуковите лъчи.

— Тъй като имаме слаба представа с какво сме се заели — подхвърли Сандекър, — можем да разработим план как да дръпнем щепсела.

— Въпросът е — обади се Пит, — какво общо имат островите, освен че са наети от компании за минерални проучвания?

Джордино се загледа в пурата си и подхвърли:

— Може би нелегални опити с ядрени или обикновени оръжия.

— Нито едното, нито другото — отвърна Йегър.

— Тогава какво?

— Диаманти.

Сандекър погледна подозрително Йегър.

— Диаманти ли каза?

— Да, сър. — Йегър погледна в папката си. — Операциите и на четирите острова са или под владението, или под ръководството на „Дорсет Консолидейтид Майнинг Лимитид“ от Сидни, Австралия. Второто най-голямо дружество в света за добив на диаманти след „Де Биърс“.

Пит се почувства така, сякаш някой изневиделица се приближи до него и го ръгна в стомаха.

— Артър Дорсет — заговори той тихо, — директорът на „Консолидейтид Майнинг“, се оказа, че е бащата на двете жени, които Ал и аз спасихме на Антарктида.

— Ами да! — възкликна Гън, просветвайки му. — Дирдри Дорсет! — После погледът му доби озадачен израз. — Добре де, но другата се казва Мейв Флечър.

— Тя е сестра на Дирдри, която е взела фамилното име на прабаба си — поясни Пит.

Единствен Джордино извлече хумор от ситуацията.

— Те положиха страхотни усилия, за да се запознаят с нас.

Сандекър го стрелна с унищожителен поглед и се обърна към Пит:

— Това ми намирисва на нещо повече от чисто съвпадение.

Джордино стана отново сериозен.

— Не мога да се начудя, какво ли ще каже един от най-богатите търговци на диаманти в света, когато научи, че изкопните му работи за една бройка са щели да убият двете му скъпи дъщери.

— Всяко зло за добро — рече Гън. — Ако миннодобивните операции на Дорсет по някакъв начин са свързани с акустичното смъртоносно явление, Дърк и Ал имат пълното право да потропат на вратата му и да го поразпитат. Мъжът има основателна причина да влезе в ролята на признателен баща.

— От това, което знам за Артър Дорсет — заговори Сандекър, — той е толкова саможив, че отне наградата за отшелничество от Хауърд Хюс. Подобно на диамантодобивните операции на „Де Биърс“, собствеността на Дорсет се охранява строго срещу кражба и тайно изнасяне. Той никога не се появява на публични места и изобщо не дава интервюта за медиите. Говорим за много затворен човек. Дълбоко се съмнявам, че спасяването на дъщерите му ще го трогне. Той е извънредно безчувствен човек.

Йегър посочи сините сфери на холографската карта.

— Но там умират хора! Той не може да не се вслуша, ако по някакъв начин е отговорен с операциите си.

— Артър Дорсет е чужд гражданин, с огромна власт — рече бавно Сандекър. — Трябва да го считаме за невинен за всякакви нарушения, докато нямаме доказателства. Доколкото знаем засега, бедствието е природно. Колкото до нас, длъжни сме да действаме по официален път. Това е моята теория. Аз ще направя първата крачка с Държавния департамент и с австралийския посланик. Те могат да проведат разговор с Артър Дорсет и да го помолят за съдействие при едно разследване.

— Това може да отнеме седмици — възрази Йегър.

— Защо да не спестим време — предложи Джордино, — като си пробием път през бюрокрацията и проверим дали миннодобивната технология е причина по някакъв начин за масови убийства?

— Можеш да почукаш на вратата на най-близката негова диамантена мина и да помолиш да наблюдаваш изкопните операции — посъветва го Пит с нотка на сарказъм в гласа.

— Ако Дорсет е параноик, както го описахте — обърна се Джордино към Сандекър, — той не е от хората, с които можем да си играем.

— Ал е прав — подкрепи го Йегър. — Ако искаме да спрем убийствата, и то час по-скоро, ние не можем да чакаме размени на дипломатически любезности. Ще трябва да действаме тайно.

— Не е толкова просто да си навираш носа в диамантени мини — рече Пит. — Всеизвестно е, че те са добре охранявани срещу бракониери и всякакви нашественици, тръгнали за лесна печалба чрез търсене на скъпоценни камъни. Охраната на диамантодобивните мини е прословуто строга. Проникването във високотехнологичните електронни системи изисква добре обучени професионалисти.

— Защо да не е отряд от специалните сили? — подхвърли Йегър.

Сандекър поклати глава.

— Това не може да стане без разрешението на президента.

— Ами защо не го уведомим? — попита Джордино.

— Рано е още да ходим при него — отвърна адмиралът. — Поне докато не представим солидно доказателство за действителна заплаха за националната сигурност.

Както съзерцаваше картата, Пит заговори бавно:

— Струва ми се, че остров Кунгхит е най-удобният от четирите. Тъй като е в Британска Колумбия и на практика е на прага ни, не виждам причина защо да не си направим едно собствено малко проучване?

Сандекър го погледна навъсено.

— Надявам се, не си въобразяваш, че северните ни съседи ще си затворят очите пред подобно нашествие.

— Защо не? Като вземат предвид, че НЮМА е открила много доходоносно нефтено находище край Бафинова земя, което да експлоатират в продължение на седем години, предполагам, че няма да имат нищо против, ако се поразходим с кану край Кунгхит и снимаме пейзажа.

— Това ли си намислил?

Пит погледна адмирала като дете, очакващо да получи безплатен билет за цирк.

— Може и малко да попресилих нещата, но да, това е начинът, който виждам.

Сандекър замислен изпусна кълбо дим от пурата си.

— Добре — въздъхна той накрая. — Наруши границата. Но запомни — ако бъдеш заловен от охраната на Дорсет, не си прави труда да се обаждаш вкъщи. Защото никой няма да вдигне телефона.