Кати Хопкинс
Клубът на шаферките (6)

Шеста глава
Първи вариант

— Готова ли си? — провикна се Марси от долния етаж.

— Идвам — извиках в отговор от стаята си, където се приготвях заедно с Деми и Мериъм.

Навън денят беше мразовит — студен, мрачен и мъглив, — затова бях наизвадила всички комплекти от шалове, ръкавици и вълнени шапки, които баба ми бе изплела през годините, и ги бях сложила на леглото, за да услужа с тях на приятелките си. Мериъм си избра тюркоазения комплект, аз се спрях на розовия, а Деми — на червения. Тъкмо тръгнахме да излизаме, когато размислих и сметнах, че навярно бледосиньото ще ми стои по-добре през този ден. Деми грабна синия комплект и го набута обратно в чекмеджето.

— Оставаш с розовия и точка по въпроса! Ако те чакаме да решиш, трябва да стоим тук цял ден. Знаеш каква си.

Понякога я оставях да ме командва, защото беше права. Имаше дни, в които дори най-дребните решения ми причиняваха истинска мъка, докато ги взема. Ние заехме манекенска поза, която бяхме научили от едно от модните списания на Деми — леко извит ханш, издаден напред ляв крак с присвито коляно, гърдите и главата обърнати напред, — след което погледнахме отраженията си в огледалото.

— Може и да отиваме да караме ролери — казах превзето, — но никога не бива да забравяме чувството си за стил.

Всяка от нас протегна лявата си ръка с вдигнат нагоре палец, което беше нашият клубен знак, след което се втурнахме към коридора и слязохме по стълбите при Марси.

— И така, междусрочната ваканция започва — каза сестра ми, след което ни поведе навън към своя „Фолксваген поло“.

— Е, в какво се състои тази сватба на ролери? — попита Деми, щом се настанихме на задната седалка и потеглихме. Наистина обичах и нея, и Мериъм. Когато им казах за списъка на Марси, реагираха с истинско разбиране и не се засмяха, докато не стигнах до последното предложение — за сватба „Булкила“. Едва тогава прихнаха за няколко секунди. Веднага усетиха колко съм разочарована и направиха всичко възможно да повдигнат духа ми. Като членове на Клуба на шаферките, и двете настояха да дойдат с мен, за да проучим вариантите от списъка, и някак си идеята вече не ми се струваше толкова отчайваща, знаейки, че и те ще са там, особено що се отнасяше до пързалянето с ролери. Така и не се научих да ги карам — още откакто ми подариха едни на Коледа, когато бях седемгодишна, и се оказа, че кучето ни Борис ги харесва повече от мен. Всеки път, щом запазех равновесие и почнех да се пързалям, то хукваше след мен, скачаше отгоре ми и ме събаряше. Не ми се нравеше идеята за посинена и контузена шаферка, но явно Марси бе забравила за някогашните ми несгоди. Беше толкова щастлива, когато предната вечер й казах, че ще се радвам да изпробваме заедно предложенията от списъка.

— Идеята е церемонията да се проведе от свещеник на ролери в парка в центъра на града. Булката, младоженецът и гостите също трябва да са с ролери и да пристигнат, пързаляйки се, докато застанат пред него в онази прелестна беседка до фонтана.

— Ама как, и баба ли? — попитах. — Как я виждаш да кара ролери?

— Боже, права си — отвърна Марси. — Не бях помислила за възрастните. Ъъъ… добре де, може само някои от нас да се пързалят.

„Едно на нула за мен — отбелязах мислено, щом видях съмнението да се прокрадва по лицето на сестра ми. — Може би няма да е толкова трудно, колкото си мислех!“

— Смятам, че трябва да оставиш хората сами да изберат — продължих. — Имам предвид, че не всички умеят да се пързалят. Като Борис. Нали го помниш?

— Борис ли?

— Да, кучето ни Борис. Помниш ли, като бях малка? Той скачаше отгоре ми всеки път, щом сложех ролерите, и неминуемо ме поваляше на земята. Днес ще се пробвам, обаче не съм много добра в това.

— О, Клоуи! Толкова съжалявам. Напълно бях забравила тази история. Не си длъжна да го правиш, ако не искаш. Всъщност може би трябва само ние със Сам и свещеникът да сме с ролери. — Марси доби още по-притеснен вид.

„Две на нула — помислих си. — Ще е лесно. Неса беше права. Не се съпротивлявай и нещата може да се получат в крайна сметка“.

— Как разбра, че Сам е подходящият мъж за теб, а не Джеф? — полюбопитства Деми.

— От начина, по който се чувствам, когато съм с него — отговори тя. — Цялата настръхвам и главата ми е като замаяна…

— Така се чувствам и аз, когато съм настинала — вметнах и Деми и Мериъм се разсмяха. — Извинявай, Марси, не можах да се стърпя. Но сигурно изпитваш и нещо повече от това?

— Да, стига да ми позволиш да се доизкажа! — каза сестра ми, но се усмихваше, затова бях сигурна, че не се е засегнала. — С него се чувствам удобно, много по-удобно, отколкото с всеки друг мъж, с когото съм излизала. Очаквам с нетърпение срещите ни. Обичам да прекарваме времето си заедно. Джеф беше добро момче, може би прекалено добро, но я няма тази тръпка, както при Сам.

— Но как е успял да те накара да се съгласиш с всички тези шантави сватби, Марси? Просто не схващам. Когато беше по-малка, си мечтаеше за традиционна сватба. Какво те накара да промениш решението си?

— Ами аз… една връзка е свързана с компромиси, Клоуи. С вслушване в мнението на другия. Със споделяне.

— Но те е оставил сама да изпробваш всички варианти — рекох. — Защо не е тук да сподели преживяването с теб?

— Мама казва, че един брак трябва да започне така, както възнамеряваш да продължи — вметна Деми, — а именно със споделяне на задълженията.

— Ти каза ли му, че искаш традиционна сватба? — попита Мериъм.

— Не точно — отвърна сестра ми, после замълча за момент. — А тази седмица просто не успя да се измъкне от ангажиментите си — трябва да развежда група студенти, а тъкмо си беше взел една седмица отпуска, за да е с мен — добави тя, но до края на пътуването изглеждаше замислена и се зачудих дали коментарите ни не я бяха засегнали.

Когато стигнахме парка, Марси спря колата и ние слязохме. Огледахме се, ала наоколо не се виждаше никой, освен една жена, която разхождаше кучето си, и някакъв мъж, който ядеше сандвич на една пейка.

— Служителката на фирмата каза, че ще се видим тук — съобщи сестра ми.

— Поне спря да вали — отбеляза Деми, след като огледа земята в парка, която все още беше мокра заради изсипалия се по-рано порой.

— Да не би онова да е служителката? — попита Мериъм и посочи към една едра жена с виолетов анцуг, която се пързаляше (или по-скоро се тътреше тежко) на ролери срещу нас.

— Мили боже! — чух как Марси възкликна под носа си. Жената представляваше същинско зрелище — едва се държеше на ролерите и с мъка се придвижваше в неестествена поза. Обърнах се към Деми и Мериъм, които изглеждаха така, сякаш всеки миг щяха да избухнат в смях. „Слава богу!“ — отдъхнах си аз, щом жената ни подмина.

Стрелнах с поглед приятелките си. Деми повдигна дясната си вежда. Бях убедена, че и те мислят същото като мен — цялата идея за сватба на ролери си беше пълно безумие.

Той се появи изневиделица. Мъж на ролери. Сребърен блясък в сивата утрин — прелетя край нас, сякаш не докосваше земята.

— Брей! — възкликнахме в хор, щом сребристият силует се обърна и се запързаля към нас, намалявайки скоростта си.

— Двойно брей! — обади се Деми.

— Направете го тройно — добави Мериъм.

Мъжът беше красавец — висок и атлетичен. Бе облечен в сребрист капитониран скиорски гащеризон и имаше дълга до раменете кестенява къдрава коса. Беше трудно да се прецени възрастта му — може би към осемнайсетгодишен, — но очите му изглеждаха по-стари и по-мъдри, сякаш бе преживял много неща. Имаше перфектна кожа, квадратна челюст и очарователни скули. Почувствах как коленете ми омекват, щом той се поклони, заслепи ни с убийствена усмивка, завъртя се бързо на ролерите си, след което свали раницата си.

— Здравейте, аз съм Херми.

— Ааа… да — запънах се аз.

— Ъъъ… хей — обади се Деми.

— Ооо — добави Мериъм.

— Ммм… — каза Марси.

Изкикотих се. Изглежда, всички страдахме от една и съща липса на координация между устата и мозъка. Херми се усмихна. С това божествено телосложение и излъчване вероятно бе свикнал да вижда пред себе си припаднали девойки.

— Аз съм Херми от фирмата „Небесни сватби“ — представи се той. — Очаквам съдружничката си. Всеки момент ще се появи. Искате ли да се пробвате, докато чакаме?

— Да! — отвърнахме в хор.

Дори на мен ми дойде вдъхновението. Херми бръкна в раницата си, измъкна оттам четири чифта сребристи ролери и ни ги раздаде. Седнахме на пейката и ги обухме — бяха ни по мярка, въпреки че не помнех да съм споменавала на някого номерата на обувките ни. Забелязах, че Деми и Мериъм са се изчервили и току поглеждат крадешком към Херми. Когато се приготвихме, той застана пред Марси и протегна ръце към нея. Тя му подаде своите и Херми я дръпна, после я пусна и тя се понесе напред. След това издърпа по този начин Деми и Мериъм. Аз още нагласях закопчалките на ролерите си.

— Готова ли си? — попита богът.

— Ами аз… не ме бива много в пързалянето.

— Май си имала лошо преживяване като малка?

— Откъде знаеш?

— Пишеше го в хороскопа ти. Била си около седемгодишна, нали?

— Но… ама как… откъде знаеш?

— Приятел съм на Неса. Ти си Момичето на зодиака, така ли е?

— Да. Макар че не съм напълно сигурна какво значи това.

Херми протегна ръце към мен.

— Това означава, че трябва да си смела! Забавлявай се. Хайде, опитай.

Наистина исках да му се харесам и не ми се щеше да ме сметне за страхливка, затова, когато ме сграбчи за ръцете, аз се изправих на краката си с олюляване, той ме бутна напред и отиде при другите да ги нагледа. Започнах да се пързалям, доколкото ми бе възможно, придържайки се за облегалките на пейките, за кошчетата за боклук, изобщо за каквото успеех да се хвана. Изведнъж алеята се превърна в стръмно надолнище. Видях Херми и останалите да се спускат плавно и да забавят ход, когато алеята отново стана равна в края. Поех си дълбоко въздух и се плъзнах надолу. Не се получи! Напълно загубих контрол и се понесох с пълна скорост към едно езерце с патици, надавайки пронизителен вой.

— Уааа! Помощ!

Херми забърза към мен в опит да ме спаси, сграбчи ме през кръста и успя да забави страховитата скорост, която бях набрала.

— Не ме пускай — изпъшках.

— Няма — увери ме той, хвана ме за ръцете и се запързаля заднешком, застанал пред мен. — Добре ли си? — попита младежът.

— Уф — изпъшках отново, но само след миг осъзнах, че се пързалям доста прилично. — Всъщност да, добре съм! Но не ме пускай, моля те!

— Няма, обещавам ти. Отпусни се. Поеми си три пъти въздух. Вдишай, издишай. Вдишай, издишай. Вдишай, издишай.

Направих както ми каза и ми стана малко по-добре.

— Е, Момиче на зодиака, какво знаеш за астрологията? — попита Херми.

— Не много. Аз съм Везни. Деми е Близнаци. Мериъм е Стрелец. Вече научих нещо за Везните: че сме любители на красивите неща, ъъъ… не обичаме да ни пришпорват…

— Заради което най-вероятно карането на ролери не е любимото ти нещо — каза Херми. — Но ето че взе да се отпускаш и да се справяш много добре. Знаеш ли, че всяка зодия си има управляваща планета?

— Неса спомена нещо такова.

— Везните се управляват от Венера. Това е Неса. Аз се казвам Херми и съм Меркурий, планетата на общуването, която управлява Дева и Близнаци.

— Видях, че всички отдели на „Небесни сватби“ са кръстени на планети. Мисля, че е страхотно!

Той ме погледна съсредоточено, а после въздъхна.

— Както и да е. Знаеш ли, че Меркурий е известен и като крилатия вестител?

— Не, но името ти приляга. Пързаляш се така, все едно летиш.

Херми се засмя.

— Все пак основното ми занимание са комуникациите. Неса ми каза, че сватбените планове на сестра ти доста са те стреснали.

— Наистина ме свариха напълно неподготвена.

— Това трябва да е станало заради Уран в хороскопа ти. Присъствието му е свързано с неочакваното, поразява те като гръм от ясно небе.

— Точно казано.

— Но като цяло се справяш добре със ситуацията. Неслучайно Везните минават за сговорчива зодия.

— Да, мразя, когато хората не се погаждат.

— Това, което искам да те посъветвам — продължи той, — е да разгледаш и двете страни на проблема. Ще можеш ли? Едва ли ще е трудно за една Везна.

— И да видя, че моите идеи бяха прекрасни, а нейните — безумни? — попитах. — Какво по-лесно от това?

Херми се засмя и отметна разкошната си коса, докато продължавахме да се пързаляме бавно и плавно.

— Единственото, което трябва да направиш, е да се откажеш от начина, по който ти искаш да се случат нещата, само докато трае зодиакалният ти месец. Приеми го като приключение и се наслади на пътуването.

Трябваше да призная, че пързалянето с едно от най-красивите момчета на планетата си бе истинска наслада. Пуснах го, след което се почувствах знаменито, сякаш се носех във въздуха. Осмелих се да погледна встрани и видях, че Деми, Марси и Мериъм се пързалят много стабилно и уверено. Като стигнахме до края на алеята, спряхме.

— Ето че и Неса пристига — обяви Херми. Той посочи към върха на хълма. Обърнах се и в този момент облаците се разнесоха и един слънчев лъч обля в светлина онази част от алеята, където стоеше Неса — блестяща в красивия си бял спортен екип, гарниран с изкуствена кожа. Косата й бе вдигната нагоре и завита в изтънчен венец, който изглеждаше като направен от ледени висулки. Имаше вид на стопроцентова снежна царица. Бях като хипнотизирана. Тя се плъзна надолу към Херми, двамата се хванаха за ръце и се понесоха по алеята. Движеха се в абсолютен синхрон — грациозни и елегантни. Вляво от тях видях, че Деми, Мериъм и Марси са се спрели и също като мен гледат в захлас представлението. Изведнъж, независимо от досегашната ми съпротива, в съзнанието ми взе да се оформя картина — Марси в подобен, украсен с диаманти екип и с диадема на главата, пристигаща на ролерите си пред външния олтар. До нея стои Сам, облечен в черен костюм. Зад тях — Деми, Мериъм и аз, издокарани в къси сребристи полички, като мажоретки. Можеше даже да си измислим нещо като танц. Не беше необходимо да е с кой знае какви сложни стъпки. Би могло да се получи сензацията на годината. „Толкова оригинално, толкова смело“ — биха казали гостите. Със сигурност никога не бях виждала подобна церемония в нито едно сватбено списание. Можехме да сме първите. Възможно ли беше? „Не, не — помислих си. — Не бива да се оставям да ме убедят“. Неса явно бе доловила мислите ми, защото дойде право при мен и каза:

— Би било прекрасно, нали?

— Може би.

— Всичко в живота е такова, каквото си го направиш. Хармония или катастрофа — изборът е твой.

Тъкмо щях да й отвърна, че в такъв случай моят избор пак би бил традиционна сватба, на която сестра ми да изглежда като класическа красива булка, когато жената, която по-рано бе преминала край нас, пързаляйки се непохватно на ролерите си, отново се зададе с пухтене по алеята. Тя огледа Неса и Херми от глава до пети с явно неодобрение.

— Урок номер едно, драги мои — излая непознатата. — Екипи като вашите няма да свършат работа. Ще умрете от студ. Имате нужда от терможилетки. — И като каза това, тя отмина, а ние едва потиснахме смеха си.

Марси се приближи до нас.

— Благодаря ви много — обърна се тя към Херми и Неса. — Страшно впечатляващо.

Зад нея Неса вдигна палци, но макар да представиха идеята да изглежда прекрасна, нямаше да се оставя да ме навият така лесно.

* * *

В колата на връщане към къщи сериозно се замислих. Не беше това, което исках за Марси или за себе си, съвсем не, но може би идеята не бе толкова лоша, колкото си бях въобразила в началото.

— Ако искаш, ще го направим — казах на Марси. — Но ще е добре да измислим някакъв навес, в случай че вали, и трябва ясно да обясним, че възрастните гости не са длъжни да се качват на ролери.

— Да, разбира се — отвърна сестра ми. — Беше забавно, нали?

— Аха — съгласих се.

— Мисля, че ще е супер — обади се Деми. — Само трябва да си осигурим подходящи екипи. Нещо подобно на това, което носеха Херми и Неса.

— Точно така — каза Мериъм. — Ще е супер сладурско.

Марси се замисли.

— Да, но все пак това е едва първият от вариантите. Имаме и други за изпробване, а и в началото ти беше права, Клоуи. Може да се окаже рисковано — не искам сватба, на която да се налага да викаме линейка, ако някой падне.

— Линейката няма да е проблем — заяви Деми.

— Лекарите също може да са с ролери. Ще го направим като филм. Ще включим Херми и Неса в списъка с гостите, в случай че ви е нужна подкрепа за пързалянето.

— Може — обади се сестра ми, но си личеше, че се тревожи заради опасността от контузии, както и за ролята на възрастните ни лели и чичовци. Щом пристигнахме у дома, интуицията ми подсказа, че най-вероятно първият вариант от списъка вече е отхвърлен.