Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rolf in the Woods (The Adventures of a Boy Scout with Indian Quonab & Little Dog Skookum), 1928 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Сидер Флорин, 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска приключенска литература
- Приключенска литература
- Роман за съзряването
- Творби за животни (анималистична проза)
- Уестърн
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ловци в северните гори
Ърнест Томпсън Сетън
Редактор: Мери Цонева
Технически редактор: Фани Владишка
Коректор: Мария Стоева
Художествен редактор: Кремен Бенев
Корица: Николай Буков
Преведе от английски: Сидер Флорин
Ernest Thompson Seton
Rolf in the Woods
Doubleday, Doran & Company, Inc.
Garden City, New York 1928
Ч 820–3
Формат 59×84/16; печатни коли 17
издателски коли 14,09; дадена за печат на 28.V.1968 г.;
подписана за печат на 6.VII.1968 г.; ЛГ III-1;
Поръчка на издателството №73
Цена 1,40 лв.
ЗЕМИЗДАТ, София, 1968
Държавна печатница „Тодор Димитров“, кл. №1, София, пор. №14406
История
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция
Изкуплението на Ван
„Когато всичко около тебе е от черно по-черно, това е сигурен знак, че ще ти се случи нещо хубаво.“ Тъй беше казал Сай Силван и така излезе с Ван Кортланд. Месецът на падащите листа изтичаше, октомври почти беше свършил, наближаваше денят на завръщането му в Олбъни, понеже трябваше да отиде там навреме, за да могат ловците да се върнат, преди да замръзнат реките. Беше много заякнал и придобил чудесен вид. Лицето му беше почерняло и поруменяло. Беше изоставил всички лекарства и наддал цели двадесет фунта. Научил се бе да пали огън, да гребе кану, да минава през гората в полутишина. Учените приказки бяха му извоювали голямо място в уважението на Ролф, а сладкото пеене му осигури мъничко местенце в почитта на Куонаб. Но опитите му да удари елен завършваха с неуспех.
— Ела пак догодина с хубави очила за гледане надалеч и всичко ще е наред — каза Ролф и това като че ли беше единственият лъч надежда.
Тридневната буря беше повалила толкова много дървета, че според ловците заслужаваше да слязат набързо до Орловото гнездо и да махнат дърветата, паднали през рекичката, та да си освободят пътя за дните, когато ще имат по-малко време.
Сметката излезе права. Потокът беше препречен от много наскоро паднали дървета. Те разцепиха повече от двадесет и пет трупи, преди да стигнат Орловото гнездо на пладне, и докарали реката в по-добър вид от всеки друг път, потеглиха на бързо, право и мълчаливо плаване от десет мили до дома си.
Когато направиха последния завой, пред очите им изникна огромна черна фигура във водата. Козината на Скукъм настръхна. Куонаб пошепна:
— Лос! Стреляй бързо!
Само Ван държеше пушка. Грамадното черно животно постоя за миг, загледало ги с широко отворени очи, ноздри и уши, след това разклати широките си рога, завъртя се и хукна към брега. Ван гръмна и лосът се стовари със страшен плясък между лилиите. Ролф и Скукъм нададоха редица съвсем неподобаващи на ловци тържествуващи крясъци. Но великанът скочи и стигна брега само за да падне от изстрела от втората цев на Ван Кортланд. И все пак спирането бе само мигновено: той се вдигна и се втурна към прикритие. Куонаб веднага обърна лодката и забърза към сушата.
Силен стон долетя от храстите и продължи да се чува на прекъсвания. Куонаб се усмихна и посочи. Ролф грабна пушката си. Скукъм скочи от лодката и след малко се чу бойният му вик в близките храсти.
Мъжете се втурнаха напред с пушки в ръка, но Куонаб се провикна.
— Пазете се! Може да ви причаква.
— Ако ни причаква, сигурно ще попадне на единия от нас — каза Ролф с лек смях, защото беше чувал едно-друго за лосовете.
Закрили се всеки зад някое дърво, те изчакаха Ван да зареди наново двуцевката си и след това предпазливо тръгнаха напред. Силните хъркащи стонове още се чуваха от време на време. Гласът на Скукъм също долиташе от гъстака, а когато те се приближиха и погледнаха към мястото, видяха чудовището, проснато в цялата си дължина на земята, да повдига от време на време глава, за да издаде тоя ужасен вик на болка. Индианецът изпрати един куршум в мозъка на лоса, всичко стихна, трагедията завърши.
Но сега вниманието им се устреми към Ван Кортланд. Той се олюляваше, залиташе, коленете му трепереха, лицето му бе побеляло и за да се задържи и да не падне, той се отпусна на едно повалено дърво. Там закри лицето си с ръце, краката му заудряха в земята, а рамената се повдигаха и спадаха.
Другите не казаха нищо. Те разбираха по признаците и звуците, че само със страшни усилия на волята младият Ван Кортланд, тоя зрял мъж, успяваше да сдържи истерическите си ридания и сълзи.
Не тогава, а чак на другия ден Куонаб каза:
— То идва на някои, след като убият, на някои преди това, както беше с теб, Ролф; на мен ми дойде в деня, когато ударих първата си катерица, тогава, когато бях откраднал магията на баща ми.
Сега трябваше да поработят няколко часа, да одерат лова и да приготвят месото. Имаха късмет, че бяха толкова близо до дома си. В атмосферата в стана настъпи чудна промяна. На два пъти Куонаб заговаря на Ван Кортланд, докато Ван се трудеше заедно с тях да нарежат и складират месото от неговия лос. Те го натъркаха, намазаха, изпоцапаха и благословиха с месото, козината и кръвта на животното, а вечерта, когато седяха край лагерния си огън, Скукъм стана, протегна се, прозя се, обиколи, без да бърза, мушна носа си в ръката на адвоката, близна я и легна в краката му.
Ван Кортланд погледна Ролф и в очите на двамата заиграха весели огънчета.
— Това е хубаво. Сега можеш да погалиш Скукъм, без опасността да осакатееш. Той те е преценил колко струваш. Най-после си един от нас — и Куонаб го загледа с блеснали в усмивка две редици бели като слонова кост зъби.