Молиер
Мизантроп (4)

Трето действие

Първа картина

 

КЛИТАНДЪР

Кажи, любезни ми маркизе, свойта тайна,

все весел виждам те, усмивката — сияйна,

и тия грейнали от щастие очи,

не, има нещо тук — направо ти личи?

 

АКАСТ

По дяволите, аз не виждам хич причина

човек да страда и съдбата да проклина.

Какво ми липсва тук — все още аз съм млад,

пък и рода ми — род известен и богат,

а знаем, щом ни е такова потеклото,

и положение ни дава в обществото;

за любовта пък хич да не говорим — там

най-много ми върви — поне го виждаш сам;

едно ли мое най-галантно приключение

привличало е тук общественото мнение.

И вкус, и бляскав ум събрани са у мен,

за събеседник и съветник съм роден;

очакват мислите си първи да изложа

в театъра — и там все гледат в мойта ложа,

да видят от кои места съм впечатлен,

та в тоя миг и те да ръкопляскат с мен.

Висок и строен съм, в лицето си ме бива —

с прекрасни зъби и усмивка най-щастлива.

А как се нося — без хвалби, не виждам друг

да може лесно да ми се опре и тук.

Ценят, обичат ме, не искам да се хваля,

и слабият ни пол, и другите, и краля.

Човек, любезни ми маркизе, като мен

навсякъде ще е щастлив и възхитен.

 

КЛИТАНДЪР

Не знам след твоите безброй завоевания

защо са тия тук въздишки и терзания?

 

АКАСТ

Въздишки? Боже мой, не виждам как на мен

ще ми се случи да въздишам съкрушен.

Да бях грозник или да ми е друг фасона,

добре — да се топя по някоя персона,

да моля тя да се смили, ако ли не,

да падам в нейните нозе, на колене

да роня сълзи и с въздишки, и с копнежи

да чакам някога дано да се разнежи.

О, не, маркизе, не, не съм аз като вас —

ония, дето май обичате в аванс.

В една красавица, каквото да открия,

не струва повече, да, да, от мен самия;

и моето сърце тук има си цена

и правило би чест на не една жена;

ще може лесно да се изравни везната,

когато и мъжът тежи като жената.

 

КЛИТАНДЪР

Защо си мислиш, че и тук си тъй ценен?

 

АКАСТ

Защото нещо са показали към мен.

 

КЛИТАНДЪР

Така си мислиш ти, обаче въобще не е

така и просто тук си в пълно заблуждение.

 

АКАСТ

Добре де, заблуден съм, тъна в пълен мрак.

 

КЛИТАНДЪР

Кажи защо така уверен си все пак?

 

АКАСТ

Подвел съм се…

 

КЛИТАНДЪР

                                Какво ти дава основание?

 

АКАСТ

Заблуда е.

 

КЛИТАНДЪР

                Дали пък всичкото това не е…

 

АКАСТ

Заблуда, казах ти…

 

КЛИТАНДЪР

                                        … Самата ли мадам

ти даде таен знак? Кажи, кажи да знам?

 

АКАСТ

Не, не, отблъснат съм…

 

КЛИТАНДЪР

                                        Кажи, тук нещо става…

 

АКАСТ

Разбрах — не съм желан.

 

КЛИТАНДЪР

                                                Недей се подценява.

Защо си тъй щастлив, недей се инати?

 

АКАСТ

О, не, нещастен съм, щастливият си ти,

направо много ми се на главата струпа

и може тия дни да си надена клупа.

 

КЛИТАНДЪР

Ох, нека, драги ми маркизе, сложим ред

в приятелския спор — та, който по-напред

докаже — ама пръв и в схватка най-почтена! —

че само него е избрала Селимена,

веднага другият оттегля се, но пак

не ще му бъде ни съперник, нито враг.

 

АКАСТ

А, ето разговор за благородни хора —

съгласен съм, това е изходът от спора,

шшт…

Втора картина

 

СЕЛИМЕНА

        Още ли сте тук?

 

КЛИТАНДЪР

                                        Държа на любовта.

 

СЕЛИМЕНА

Карета чух, че спря пред пътната врата,

но кой ще е?

 

КЛИТАНДЪР

                        Не знам.

Трета картина

 

БАСК

                                        Госпожо, Арсиноя

на гости е дошла.

 

СЕЛИМЕНА

                                Ах, боже, тази кой я

е канил?

 

БАСК

                Долу е при Елианта…

 

СЕЛИМЕНА

                                                        Ах,

защо се влачи тук така и не разбрах!

 

АКАСТ

Благочестивата си собствена персона

да ни представи…

 

СЕЛИМЕНА

                                Да, личи й по фасона,

като я знам каква е тая нейна стръв —

да пипне някого, ама къде такъв!

Направо мъка й е, мира просто няма,

когато се въртят край някоя по двама,

понеже никой хич не я поглежда тук —

светът е сляп и тя на всичките напук

под мнимия покров на скромността фалшива

не друго — страшната си самота прикрива;

за скромния й чар навярно я е страх

и нещо щом не е за нея, то е грях!

Направо по Алцест е луднала — за тоя

човек на всичко е готова Арсиноя;

понеже вижда го как той е заслепен —

направо чувства се ограбена от мен

и свойта ревност тъй несръчно тя прикрива,

че отдалече й личи, че е ревнива;

такава глупост е, повярвайте, това,

че напоследък аз издържам я едва

и…

Четвърта картина

 

СЕЛИМЕНА

        Боже мой, каква приятна изненада!

Такова щастие, мадам, се рядко пада.

 

АРСИНОЯ

Отдавна ви дължа визитата, мадам.

 

СЕЛИМЕНА

Ах, боже мой, добре, че минахте насам.

Пета картина

 

АРСИНОЯ

Добре, че двамата си тръгнаха веднага.

 

СЕЛИМЕНА

Да седнем, моля ви…

 

АРСИНОЯ

                                        Да, просто се налага,

едно приятелство крепи се днес, мадам,

на важните неща, а те са, както знам,

честта и нашето неопетнено име,

та затова сега и мен така боли ме,

дойдох, защото се засегна вашта чест,

приятелството — то ме води тук и днес.

На гости вчера бях в компания почтена,

където разговор за вас се пак начена,

за начина ви на живот е плъзнал слух

и нищо ласкаво, повярвайте, не чух,

тълпа поклонници ви пълнели салона,

защото сте била към всички благосклонна,

тъй строги бяха те в гнева си, че едвам

успях да понеса нападките, мадам.

Досещате се на чия страна била съм,

не можех техните нападки да понасям

и извинения все търсех, да речем,

че сте с добра душа, че да — но не съвсем.

Но вие знаете, че много често има

И ситуация съвсем неизвинима;

така че трябваше да потвърдя, за срам,

че вие също тъй виновна сте, мадам,

че доста лошо се държите в обществото,

че повод давате за всичко тук, каквото

шушука се за вас, а можете добре

да ги накарате сама това да спре.

Не вярвам, вярно е, на тая празна врява,

опазил ме е Бог от мнителност такава!

Но пада сянка на съмнение, уви,

почтеният човек по пътя прав върви.

Да се надявам, че не ще ме обвините,

че ви чета морал и вярвам на лъжите;

от чиста грижа и привързаност, мадам,

реших аз чутото сега да ви предам.

 

СЕЛИМЕНА

Благодаря, мадам, направо много мило,

че вашето сърце за мене се е свило,

и аз със същото ще ви отвърна днес,

защото също се засегна вашта чест.

Понеже казахте ми всичко тук, каквото

за мен се чува и шушука в обществото,

сега — нали съм ви приятелка и аз —

ще чуете какво говори се за вас.

И аз на гости бях, да, има два-три дена,

в една компания известна и почтена

и стана дума за почтеност и не знам

как изведнъж за вас се сетиха, мадам,

че вашта скромност и невинност, и покорност

били двуличие и истинска притворност,

че правите се уж на строга днес

и тия приказки за мъдрост и за чест,

и тия викове, и тоя шум да Бога

за нищо — нещо, и присъдата ви строга,

и тоя поглед горд, на другите напук,

и снизходителност към всичко живо тук,

и поучения и лекции безкрайни

най-често за неща невинни и случайни,

та всичкото това, повярвайте ми, там

единодушно бе отречено, мадам.

Защо, разправяха, се прави на невинна,

когато има тя и друга половина?

Че моли се — добре, но често без пари

държи слугите си и бие ги дори.

Щом влезе в църквата, направо е светица,

а вън се пудри и тъкми за хубавица.

Не може да търпи картини с голота,

но няма против май да бъде гола тя.

Аз тутакси заех се с вашата защита

и скочих срещу тях на нож, но кой те пита

и всички гракнаха веднага срещу мен,

защото всеки там бе твърдо убеден,

че най-добре ще е да гледа Арсиноя

не чуждия живот какъв е, ами своя,

Да види себе си по-хубаво, преди

сама над другите присъди да реди;

че трябва най-напред безукорни да бъдем,

а после грешките на другите да съдим,

защото има кой към нас да бъде строг,

и тоя някой тук посочил го е Бог.

Да се надявам, че не ще ме обвините,

че ви чета морал и вярвам на лъжите,

от чиста грижа и привързаност, мадам,

реших аз чутото сега да ви предам.

 

АРСИНОЯ

Макар и аз да ви благодаря горещо,

не съм очаквала от вас такова нещо

по туй как скочихте веднага срещу мен

разбирам, че е бил духът ви уязвен.

 

СЕЛИМЕНА

О, не, напротив, не, защо не разберете,

че полза от това ще имаме и двете

и да излезем от заблудите, мадам,

в които тънем тук и двете май, за срам.

Ще трябва само да не смятаме за хули

нещата, дето сме една за друга чули,

ами да тичаме веднага у дома —

да чуе същото и другата сама.

 

АРСИНОЯ

Ах, скъпа, никой тук не ще ми повлияе,

за мене само ще злословят, да, така е.

 

СЕЛИМЕНА

Тук всеки може да ни хвали и кори,

зависи от ума и възрастта дори.

За всичко идва ред: любовни приключения,

а после трябва ум, след туй нравоучения.

Защо да бързаме, ще стигнем и до там,

когато отлетят годините, мадам;

добро прикритие за участта нелека,

кой знае, може би по вашата пътека

и аз ще тръгна, да — това е възрастта,

но кой на двадесет ти гледа мъдрост, а?

 

АРСИНОЯ

Какво за възрастта все дуднете ми тука,

чак тъпанчетата направо ще ми спука, —

като клепало е досадният ви глас —

не виждам разлика голяма между нас,

та възрастта си да ми тикате в очите

и някак си така дано ме огорчите.

 

СЕЛИМЕНА

Не знам защо, мадам, обиждате се тук

и сърдите ми се като на никой друг?

Какво виновна съм за вашите терзания?

Как да накарам да приемат вашта мания?

Това, че в другите разпалвам аз любов,

че се въртят край мен и всеки е готов

да ме дари с неща, така от вас желани —

не съм го искала, ни може да се брани:

вземете го сама, вземете го, макар

че трябва за това поне и малко чар.

 

АРСИНОЯ

И вие смятате, че трябва да се бори

човек за повече подобни ухажори,

като че ли това е трудно за жена,

готова да плати най-скъпата цена!

Но кой, кажете ми, ще ви повярва, драга,

че просто току-тъй, нали, ви търкат прага,

обзети само от невинна чиста страст,

и само нежната душа ценят у вас?

Светът да не е сляп за работи такива:

жената може и да е, мадам, красива,

да буди чувства, да разбива всяка гръд,

но след почтената тълпи не се влекат.

Един е изводът и той важи за всяка —

не даваш ли аванс, недей поклонник чака,

не ще ти се яви за черните очи,

тук всичко плаща се, и то добре личи,

така че вашата неотразима слава

дотам внимание, уви, не заслужава;

и ваште прелести не са пък чак дотам,

та отвисоко да ме гледате, мадам,

ако завиждах аз на славната ви плячка,

защо да не вървя след вас на всяка крачка

и без да се щадя да действам като вас —

безброй любовници бих имала и аз.

 

СЕЛИМЕНА

Е, тръгвайте, мадам, вървете подир мене,

щом тайната е там, да видим как с вървене

и без…

 

АРСИНОЯ

        Е, стига де, не ми четете реч,

мадам, боя се, че отиваме далеч.

Аз бих прекъснала и тръгнала веднага,

но още няма я каретата ми, драга.

 

СЕЛИМЕНА

Какво говорите, не бързайте, мадам,

аз може да не съм приятна чак дотам,

но затова пък тук след всичките страдания

очаква ви къде по-хубава компания,

ей, господинът е пристигнал у дома,

ще си побъбрите, напускам ви сама.

Шеста картина

 

СЕЛИМЕНА

Алцест, налага се да драсна два-три реда,

ужасно спешно е; след милата беседа

оставям ви с мадам, бъдете тъй добри

и за постъпката недейте ме кори.

Седма картина

 

АРСИНОЯ

И тъй, да поседим сами известно време,

дордето надвечер каретата ме вземе,

за мен това ще е, признавам ви, Алцест,

направо истинска наслада, а и чест.

Така е с хората с такова положение,

пораждат мигом в нас любов и уважение;

не знам какъв ли чар е скрит във вас, но аз

усещам някакво влечение към вас.

Бих искала добре на вас да гледат в двора,

защото нужни са такива свестни хора,

направо страдам, че какъвто сте почтен,

не са се сетили за вас до тоя ден.

 

АЛЦЕСТ

За мене ли? Я виж! Нима си заслужава?

Какво направил съм за нашата държава?

С какво съм блеснал, та да парадирам сам,

че дворът бил към мен несправедлив, мадам?

 

АРСИНОЯ

А тия, дето с тях е тъй любезен дворът,

нима за подвизи ще могат да говорят!

На подвига не му е бил дошъл редът,

но трябва вашите достойнства да ценят

преди…

 

АЛЦЕСТ

        Ах, боже мой! Достойнствата? Така ли?

Защо да чакаме от двора все похвали?

На двора надали ще му е чак дотам

да търси в хората достойнствата, мадам.

 

АРСИНОЯ

Достойнството само за себе си говори.

Така е, като вас направо няма втори,

ще ви призная на ухо, че оня ден

големи хора ви разхвалиха пред мен.

 

АЛЦЕСТ

Кого ли днес, мадам, не го ей тъй ласкаят;

притворно време и не му се вижда краят.

Навсякъде едно: достойнства, слава, чест.

Не е голяма чест да те похвалят днес,

до гуша ми дойде от ласки и възхвали,

ей на — лакея ми във вестника го дали.

 

АРСИНОЯ

Не, трябва нещо да направите, Алцест,

за двора, а пък щом окаже ви се чест,

ще се отворят и очите на мнозина.

Недейте се муси и цялата машина

ще я задвижа аз; на мене тъй държат

и значи има кой да ви проправи път.

 

АЛЦЕСТ

Не искам пътища ни гладки, нито нови,

това ще сложи на нозете ми окови,

не ме е Бог създал да съм придворен аз,

душата ми не ще изтрае там и час.

Не знам играта им и хитра, и изкусна,

та там да издържа и корени да пусна,

един е моят дар — да бъда смел и прям,

а за увъртане не ставам аз, мадам.

Ако не може да прикрива свойте мисли,

човек за двора хич не бива и да мисли.

Разбира се, навън не ще ти провърви —

не дават титли там, ни почести, уви!

Но има и добра страна това лишение,

спестява не едно жестоко унижение

и те избавя от глупци и от хвалби

на стихотворните им глупави творби,

от острия език на тъпите маркизи

и от досадата на дамските капризи.

 

АРСИНОЯ

Да, двора нека го оставим настрана,

но вашата любов — това като жена

ви казвам — просто ме изпълва с изненада,

стрелата ви в целта изобщо не попада.

За по-добра съдба достоен сте, Алцест,

а вие на кого направили сте чест…

 

АЛЦЕСТ

Но моля ви, това не е ли Селимена,

приятелката ви — бъдете откровена?

 

АРСИНОЯ

Така е, да, но мен душата ми кърви,

като я виждам как тя мъчи ви, уви!

Като ви гледам тъй — и страда съвестта ми

и ще ви кажа, че направо тя ви мами!

 

АЛЦЕСТ

Това за мене е приятелският жест,

безкрайно задължен съм ви за тая чест.

 

АРСИНОЯ

Приятелка е, да, но нейната измяна

към милия човек за мене е презряна;

как ловко мами ви, с усмивка на лице.

 

АЛЦЕСТ

Възможно е, мадам, в човешкото сърце

кой би надникнал; но сърцето как ви дава

да ми направите услуга чак такава.

 

АРСИНОЯ

Но господинът май не ще да разбере.

Не трябваше да ви го казвам най-добре.

 

АЛЦЕСТ

Не. В тая работа най-тягостното нещо

са недомлъвките, звучат почти зловещо,

веднъж започне ли — човек да не мълчи;

дано отворят се и моите очи.

 

АРСИНОЯ

Добре, щом искате, веднага ще пролея

обидна светлина, та сам дано чрез нея

се убедите, че виновна е сама.

Е, дайте ми ръка, да идем у дома;

там доказателство ще дам за Селимена,

че тя изменя ви с готовност неизменна,

а щом в гърдите ви утихне тая страст,

все с нещо друго ще ви утешим и вас.