Читателски коментари (за „Бай Ганьо “ от Алеко Константинов)

Когато четеш „Бай Ганьо“ в пубертета, картинката е една, когато го четеш след години- съвсем друга. От една страна Алеко Константинов описва и пародира Ганьовците, от друга се счита, че се позовава на реално съществуваща личност, което и да е от двете то събирателния образ е фактически достоверен, и важи дори за днешните Ганьовци. В анализ на това, какво е искал да каже автора са се упражнили хиляди, но би било интересно да се анализира и това, какво казва Алеко Константинов за себе си чрез фейлетоновите разкази, в частност в Бай Ганьо. Ведно с това е интересно, какво казва за останалата фрагментирана част от народа ни, описвайки вариаците при сънародниците ни зад граница, както местните селяни и граждани живеещи в България. Видно от 1895г. до днес има някаква промяна в манталитета, но някак не се забелязва да е фундаментална, такава да породи така жадуваната промяна, желана и описвана още от възрожденците, и революционерите още от преди освобождението на България от Османско иго, че до днес.