Джим Бъчър
Фуриите на Калдерон (2)

Пролог

Курсът на историята се предопределя не от битки, обсади или узурпации, а от действията на отделните хора. И най-добре укрепеният град, и най-многобройната армия са на практика съвкупност от отделни личности. И техните решения, страсти, глупост и мечти предопределят бъдещето. Ако има един урок, който си заслужава да се научи от историята, той е, че много често съдбата на цели армии, градове, че дори на цели кралства е в ръцете на един-единствен човек. В тежки моменти на несигурност, решенията на този човек, добри или лоши, правилни или погрешни, значими или маловажни, променят света, без дори човекът да подозира за това.

Но историята понякога е такава повлекана. Няма как да знаем кой е този човек, нито къде е, нито що за решения може да вземе.

И това почти ме кара да вярвам в съществуването на Съдбата.

От трудовете на Гай Примус,

Първи лорд на Алера

— Моля те, Тави — умоляваше момичето, застанало в сянката на постройката на кухнята, сгушена под здрачаващото се небе. — Малка услуга искам, само този път.

— Не знам — отвърна момчето. — Толкова работа имам.

Тя се приближи до него и той усети стройното й тяло да се притиска в неговото, меко, ухаещо на цветя и така приятно. Тя допря устни до бузата му и го целуна бавно и продължително.

— Ще съм ти много благодарна — прошепна момичето в ухото му.

— Ами — каза момчето — не съм сигурен дали, м-м.

Тя отново го целуна и прошепна:

— Моля!

Сърцето му затуптя и коленете му омекнаха.

— Добре. Ще го направя.