Христо Ботев
Писмо до приятели

Г-да Грудов, и Кавалджиев, и Странски!

Пиша Ви пред едно знаменателно събитие. Щом се качат приятелите и от Бекет, работата е свършена. Големи препятствия посрещнахме в качването на вапорът, но постоянството и решителността добиха своето. Скоро ще да извикат 200 гърла: „Да живее България!“ Чувствата, които напълнят сега душата ми, ме правят като лев: аз съм тронут от любовта и предаността на своите другари. Нашата девиза е: юначество и великодушие.

Работете, братя, работете! Сега е времето да покажиме своите способности и своят патриотизъм. Ние сме щастливи, че и най-малките способности могат да намерят арена и да добият славно име между народът ни. Бързайте да запишеме имената си в историята на нашето освобождение!

Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва“ се сбъдва. Но колко по-весел и по-спокоен щях да бъда, ако да знаех, че Вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло! Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество.

Странски! Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и помни, че ако бъда жив, то аз ще да бъда най-признателният твой приятел.

Приемете, г-да, най-искрените ми поздравления и не забрявяйте Вашият

„Радецки“, 17 май 1876 г.

* * *

От напора „Радецки“ (между Турну Мъгурели и Бекет)

Приятели!

От Гюргево и Турно се качихме повече от 100 души; след нази върви турски вапор с башибозуци, но духът на момчетата е превъзходен. От Корабия до Бекет ще да се качат още 100 юнака; по сичките признаци планът ще се осъществи; след няколко часа ние ще да целунем свещената земя на България.

Благодаря Ви, приятели, за доверието, което имахте към мене и за любовта, която показахте към моето поробено отечество. От страна на сичката чета ви принасям най-дълбокото си почитание.

17 май 1876 год.

От напора

N.B. Новата станция за България село Козлодуй, 2 часа горе от Оряхово