Александър Белтов
Матрикант — книга втора (33)

32.

На следващия ден първата ми работа беше да се обадя по телефона в Компанията. Излязох от хотела и скоро открих телефонна кабина. Тя нямаше здрави стъкла и наоколо беше шумно, но можех, затиснал с ръка едното си ухо и сложил слушалката на другото, да чувам.

Божил ме очакваше и на момента бях свързан с него, без никакви пояснения и въпроси.

— Съгласни сме. Ще ти предоставим женски матрикант. Млад индивид, със сигурност ще ти хареса. Регистриран и с редовен десетгодишен лиценз. По-нататък ще се оправяте, както знаете. Сигурен съм, че можеш това.

— Ако не удържиш на думата си и се случи нещо с мен, други ще те намерят! — блъфирах.

— Да, знам — потвърди.

Подозирах, че бе разкрил опита ми за лъжа, но бе приел правилата на играта, която отдавна съществуваше помежду ни. Този път ми беше все едно дали е така.

— Ти само донеси транслатора, всичко друго е уредено. Адреса го знаеш, ще те чакам. Просто звънни пак на идване, за да те посрещнем. После изчезвате и край на всичко. За теб и за мен — многозначително допълни, преди да изключи линията.

Надявах се, че е човек на думата, макар че сега това се считаше за отживелица.